Определят Иван Спасов като един от основоположниците и апологети на българския музикален авангард. Композитор, пианист, диригент, педагог, музикален общественик и публицист – във всички тези направления той отстоява идейно-художествените си и естетически позиции за утвърждаване на новата изразност в съвременната българска музикална култура. Но значимостта и измеренията на творческите му постижения отдавна са надхвърлили хоризонта на определението авангардист. Възпитаник на двама от колосите на музикалната ни класика – Георги Димитров по дирижиране и Панчо Владигеров по композиция, усвояването на новата изразност и идейни концепции продължава във Варшавската академия в класа по дирижиране на световно известния симфоничен диригент Станислав Вислоцки и композиция при ректора на академията Казимйеж Шикорски. Картината на формирането на твореца се допълва от посещаваните от него летните курсове за нова музика в Дармщат. И в двата центъра на европейския авангард, Варшава и Дармщат, звучат творби на младия български творец: във Варшава той дирижира своята Първа симфония с тамощната филхармония, а в Дармщат радиооркестърът на Франкфурт, под диригентството на М. Гилен, изпълнява неговите "Епизоди за четири групи тембри". Тази творба се утвърждава като една от жалонните в музиката на Спасов с употребата в нея на алеаторната техника: други произведения, с които той започва системно да води българската музикална мисъл към авангардния език са "Музика за приятели", извеждаща на преден план хепънинга като преживяване или пък съчетанието на живо изпълнение с магнетофонен запис в "Литании" – във всички тях Спасов се утвърждава като пионер в съвременната ни култура. Същевременно той не прекъсва връзката с наследените традиции и националната идентичност, а тъкмо обратното – обновява ги, особено в хоровите си опуси, базирани на фолклора или пък в произведенията на сакрална тематика (вокално-инструментални и хорови), където сакралното се претворява в най-широк спектър.
Всичко това утвърждава Иван Спасов като своеобразно самобитно явление в музикалната ни култура. От една страна той не копира в нито едно отношение своите учители. Същевременно успява да подчини усвоения опит на една по-висша цел – техниките на музикалния авангард при него не са цел за постигане, а средство за себеизразяване; форма, която той изпълва с художествено съдържание в противовес на експеримента заради самия него.
Тази идейно-естетическа позиция Иван Спасов отстоява и в качеството си на диригент. Основател на три институции: Пловдивски камерен оркестър, музикалното общество "Пловдивска музикална младеж" и Пазарджишки оркестър, превърнал се в един от стожерите на новоучредения в началото на 70-те години фестивал "Зимни музикални вечери" (също основан от Иван Спасов). Чрез тези състави той става първият изпълнител за България на творби от Пендерецки, Константин Илиев и други свои съвременници. Същите тези идеи той утвърждава и в литературните си съчинения.
Затова в два поредни вторника – 23 и 30 януари от 19.30 часа предаването "Студио музика" отдава заслужено внимание и почит към личността, делото и творчеството на Иван Спасов, чиято 90-та годишнина от рождението българската музикална общественост отбелязва през 2024 г. Наши пътеводители в музикалния свят на Иван Спасов ще бъдат неговата съпруга проф. Василка Спасова, пианистката проф. Роксана Богданова, първият дипломиран студент по композиция на основания от Иван Спасов композиторски клас в АМТИИ - Пловдив и понастоящем преподавател в същата институция – доц. Светослав Карагенов, както и диригентът и преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров" д-р Иван Стоянов. В предаването освен музиката на Иван Спасов ще звучи и неговият глас, съхраняван в Златния фонд на Българското национално радио!
Иконата на италианския рок блус Дзукеро навършва 70 години днес. Той отбелязва това по свой начин – с поредица от 12 концерта на "Арена ди Верона" от 16 до 28 септември, включително и тази вечер, превръщайки древноримския амфитеатър в свой дом. Дзукеро е пословичен със свободния си дух, превъплътен в един от хитовете му – "Partigiano Reggiano"...
Китарата, която Лиъм Галахър строши в нощта, когато "Оейзис" се разпаднаха в Париж, ще бъде продадена на търг през октомври, като се очаква сумата да достигне 500 000 паунда . Братята Галахър може и да са се помирили, за да се впуснат в рекордно световно турне, но един артефакт, който напомня за по-неспокойните моменти в отношенията им, е на път..
Огромен интерес към музиката на Енио Мориконе и Нино Рота, в очакване на новия концерт с разширен репертоар Ennio Morricone & Nino Rota. Part II . В зала 1 на НДК на 27 септември от 19.00 ч. ще звучат вечните и любими мелодии за всички поколения от филмите "Кръстникът“ , " Имало едно време в Америка“ , " Добрият, лошият и..
"Искам първо да поздравя всички новоприети студенти в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и да им пожелая успех. Ние преподавателите много разчитаме на младите колеги, тъй като в тях ние виждаме нашето бъдеще. Аз съм действащ музикант основно, макар че съм преподавател вече с над 20-годишна практика в Музикалната академия. Започнал..
Първият в историята концерт на туарегска банда в България беше именно на Tamikrest. Не толкова отдавна. През 2022. Оттогава концертната серия "Аларма Пънк Джаз" на БНР и платформата за традиционна и нова африканска музика "АфроВизия" организираха съвместно още три техни концерта, като първото им участие у нас извън София (в Пловдив през 2023)..
Международният литературен форум "Да разберем Балканите чрез литературата" започва днес и ще продължи до 28 септември в Хеликон, планината на Музите...
В галерията на СБХ се откри изложбата на Явора Петрова. Към нея е издадена и книга-албум с рисунки, бележки, стихотворения, мисли на художничката. Ето..
Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg