Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Още има за какво да питаме Сирака

Виртуалната изложба "Да питаме Сирака – 140 години от рождението на Сирак Скитник" получи награда "Сирак Скитник" за проект

През изминалата 2023 г. Българското национално радио отбеляза с поредица инициативи и събития 140 години от рождението на своя патрон Сирак Скитник и 80 години от смъртта му. 

Годишната награда на БНР "Сирак Скитник", учредена през 2001 година, се присъжда за принос в развитието на Българското национално радио като обществена медия. Тя носи името на първия директор на Радио София – Сирак Скитник, талантлив художник, критик, поет, театрал, общественик. Наградите се определят от Обществения съвет на БНР и се връчват на тържествена церемония на 25 януари – Деня на Българското национално радио.

На 25 януари 2024 г. се проведе церемония по връчването на отличията в Първо студио на БНР.

Кин Стоянов, проф. Боян Добрев и Антон Митов (от ляво надясно)

Наградата за радиопредаване, радиопроект, музикален проект или мултимедиен проект на БНР отиде при Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев", и проф. Боян Добрев, преподавател в Националната художествена академия, за виртуалната им изложба - мултимедиен проект "Да питаме Сирака – 140 години от рождението на Сирак Скитник". Николета Атанасова и Михайлина Павлова са автори на сценария за проекта.

Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев", Антон Митов, директор на "Архивен фонд" на БНР, проф. Боян Добрев и Михайлина Павлова разказаха в непринудена дискусия повече за мултимедийния проект и за наградата "Сирак Скитник".

Чуйте дискусията от звуковия файл.

Снимки – Ани Петрова и Николета Атанасова, БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25