Как изкуственият интелект и big data могат да си колаборират в полза на човечеството? Data Science & AI отключват един нов свят, в който данните са разменна валута и мощен инструмент за човека. Какви са ползите от употребата на ИИ в сферата на образованието и как той ни води към създаването на т.нар. "умни градове". Каква е връзката между данните и околната среда? Колко по-продуктивни ни прави генеративният изкуствен интелект и как ще се отрази на подрастващото поколение?
За значението на данните в ежедневието ни. "За данните и хората" – или как данните свързват хората със средата, в която живеят, и защо са ключ към по-здрава демокрация, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Тулечки от Сдружение "Данни за Добро".
Къде отиваме
"Отиваме към бъдеще, в което е неизбежно да взаимодействаме с технологиите – било под формата на данни, които произвеждаме, било под формата на Изкуствен Интелект (ИИ), с който взаимодействаме в ежедневните ни задачи. По време на събитието "За данните и хората" ще засегнем по-повърхностно теми, които ще задълбочим в новия ни подкаст, който се казва "Агент 001". За тези, които се притесняват от нахлуването на ИИ в ежедневието ни и във всички сфери на живота, ще кажа, че притеснението е здравословно, както към всяко ново нещо, което може мащабно да промени човечеството. Със сигурност новите технологии имат неизбежно и светла и тъмна страна. Хубаво е да се знае кое е истински риск и кое е внушение, за да мине по-бързо етапът на отричането, защото това нещо идва и ще бъде част от ежедневието ни."
Вреда от ИИ
"Например генерирането на дезинфорамция и пропаганда, с която да влияе на обществото, както и ако генерирането на порнография, език на омразата и т.н. е вреда. Затова има така нареченият процес на "подравняване", който да обучава ИИ кое е вредно за обществото, защото иначе той може да направи всичко. Обучаваме го, както се обучава малко дете. Той "израства" и накрая се държи, както искаме.
Това е инструмент, който трябва да се проверява как се ползва, дори и от студентите. В момента разполагаме с армия от енергични, ентусиазирани стажанти – това е ИИ, но винаги след тях някой трябва да провери какво са направили.
Ако например при изпит студентите го използват без мисъл, прилагат го без знания, то трябва непременно да бъдат попитани какво са направили и защо са го направили, и ако не могат да обяснят, това е лошо. Студентите не би трябвало да могат да отговарят – ами то така ми каза. Отговорността е тяхна."
По-добра демокрация и ИИ
"Колкото повече данни се съберат в една сложна система, каквато е една държава или обществото ѝ, толкова повече разбираме процесите в нея. Например изборите. Виждаме през числата как са гласували хората във всяка секция, но можем да гледаме лесно местата, в които има злоупотреби или ни се струва, че е имало. Данните могат да потвърдят тези допускания или да ги отхвърлят. Същото и за обществените поръчки. Какво стои обаче зад числата и дали през тях може да се види връзката между хората в контекста на корупцията, да, на това също могат да се правят анализи. Въпросът е например, когато журналисти правят това, да се разграничи ясно какво е журналист и активист. Защото много журналисти могат да направят внушения през данните. Това е тъмната страна за работата с данни. Това е въпрос и на качествена журналистика."
Снимки – Сдружение "Данни за Добро", Даниел Ненчев, БНР
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
На 25 ноември светът отбелязва Международния ден за елиминиране на насилието над жени, а в София това ще бъде подчертано със символично протестно шествие под надслов "Нито една повече". Събитието ще започне в 18:00 ч. пред Съдебната палата и ще има за цел да обърне общественото и институционалното внимание към тревожните нива на домашно насилие и..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg