"Жената без сянка", опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал
Премиера: 10 октомври 1919 година, Виена.
Щраус създава операта веднага след "Ариадна на Наксос", а либретото на Хофманстал смесва света на духовете с този на хората.

Действащи лица:
• Императорът – бас
• Императрицата – висок драматичен сопран
• Бавачката – драматичен мецосопран
• Глас на сокола – сопран
• Барак, бояджия – бас-баритон
• Съпруга на Барек – висок драматичен сопран
• Трима братя на Барак – висок бас, бас и висок тенор
• Глас от небето – контраалт
• Дух на младеж – тенор
• Три еднооки мъже – висок бас, бас, висок тенор
• Пет гласа на неродени деца – два сопран, три мецосопрана
• Три прислужници на Императрицата – два сопрана, мецосопран
• Шест солиста – два сопрана, четири мецосопрана

Първо действие
Императорът на югоизточния остров се е оженил за дъщерята на царя на духовете. Веднъж по време на лов насреща му изскача бяла газела. Той я пронизва в шията и тя се превръща в млада, красива жена. Това е дъщерята на царя на духовете. Откакто се е оженила за императора тя е загубила дарбата да се превръща в животно, но и човек не е, защото тялото й не хвърля сянка, а и не може да стане майка – което в света на символите е едно и също – знак и обозначение.
Царят на духовете нарежда на своя пратеник да говори с бавачката: дъщеря му трябва да се сдобие със сянка. В противен случай императорът ще се вкамени, а тя ще се върне в подземното царство. На сутринта един сокол кръжи над градинския павилион, в който обича да седи императрицата. Това е любимият сокол на императора. Императрицата чува и разбира неговото предупреждение: срокът изтича, но жената не хвърля сянка – въпреки че е напуснала света на демоните, страстната и ревнива любов на императора не е достатъчна, за да влезе тя в човешкия кръг. Така тя стои между два свята: единият не я е пуснал напълно, другият не я е приел изцяло. Тогава тя решава да спечели сянката си с цената на каквато и да е жертва. Бавачката, която е представител на дяволските сили знае, че излъганият човек може да бъде купен, за да си даде сянката. Така двете отиват при хората.
Барак, бояджията, вече не е много млад, но е много работлив и силен. Той работи, за да издържа младата си, красива и недоволна жена, и тримата си братя. Би бил благословен, ако той можеше да създаде и деца. Но и този брак е бездетен – така както бракът между императора и императрицата. В къщата на бояджията влизат преоблечени императрицата и бавачката. Като поглежда жената на бояджията бавачката разбира, че това е жена, чиято сянка може да се спечели, срещу скъпоценности. Тя замайва главата на младата жена с най-различни обещания и сключва договор с нея. Императрицата седи мълчалива, без да разбира напълно нечистоплътната сделка.
Сделката е сключена. Гостите изчезват, а жената на Барак и отново е сама и готви… но от тигана в който пържи малки рибки тя чува плача на неродените си деца, който оглася къщата. Когато Барак влиза в къщата заварва там една студена, отчуждена жена – така се държат сключилите договор с нечистите сили.

Второ действие
Изпитанията продължават, защото и двете двойки трябва да се пречистят, чрез призрачната фигура на един красив младеж. Бавачката изкушава жената на бояджията. На нея започва да й се струва, че мрази мъжа си, съвсем малко остава да започне да го мами. Барак не знае какво става в къщата му, но на сърцето му става все по-тежко. Той усеща, че нещо го заплашва, усеща, че някой го вика за помощ. Дали това са неродените му деца? Играта се води за тях. За тях и за сянката.
В тази грозна игра Императрицата е и невинна, и пълна с вина. Двусмислено протичат дните й в къщата на бояджията. Нощите – в павилиона тя мисли за съпруга си, за когото смята, че е вече вкаменен, а денят ѝ е още по-опасен – човешката природа започва да я обвързва.
Идва третата нощ. За изпълнението на договора бавачката се обръща към дяволските сили. Всичко подсказва, че стават необикновени неща. Братята в къщата стенат от страх като животни, чува се тътен. Братята запалват огън: Барак вижда младата си жена, която като вещица седи пред огъня и няма сянка. Бавачката тържествува – така договорът е изпълнен. В този момент бояджията се преобразява: думите му придобиват сила. Той предизвиква смъртта. Отгоре в ръцете му падат светкавици. Жената на Барак пада в краката му, разкайвайки се. Земята се отваря и поглъща мъжа и жената, къщата им се срутва. Бавачката покрива Императрицата с плащ. Една река извира от дълбините.

Трето действие
Светът на духовете е обградил подлагащите се на изпитания. Но най-висшето изпитание предстои. Тромбони звучат призивно като за съд. Императрицата се събужда, тя знае, че е повикана и изкачва стъпалата на храма. По-дълбоко под земята в една тъмница, разделени от стена, без да знаят, че са един до друг лежат бояджията и жена му. Глас на дух ги умалява да се издигнат нагоре. Те прекрачват в друга част на подземния свят. Отново без да се виждат, но копнеейки един за друг – с любов и желание за прошка. Там където отиват, всеки от тях е сам, но изпълнен с мисълта да търси другия. И двамата обаче виждат единствено бавачката, която стои пред затворената врата на храма. Тя насочва всеки един от тях в различна посока, но те се търсят. Императрицата се намира пред трона на съдията. Но кой е съдията – нейният строг баща? Тя чува гласовете на търсещите се съпрузи. Златна вода се спуска до нея – това е водата на живота. "Пий! – ѝ казва глас отгоре – пий! И сянката на жената ще бъде твоя". Тогава тя вижда кой е на трона – това е Императорът, напълно вкаменен, само очите му са живи и я гледат. Пред краката на Императрицата продължава да се лее водата на живота "Кажи: Аз искам"! – продължава гласът. Императрицата се бори със себе си: тя наистина иска да бъде в света на хората, но това би станало с цената на човешко нещастие. Тогава тя казва "Аз не искам!" и побеждава, като онази жена пред съда на Соломон, която дава детето си на другата, защото иска то да бъде живо. Една сянка пада върху пода на храма. Ликуващи са и гласовете на неродените деца. Така любовта и справедливостта побеждават. Жената има своя сянка, тя е вече с душа, тя принадлежи на хората със силата на любовта на човешкия дух.