Цигуларят Чарли Сием, смятан за олицетворение на модерния изпълнител на 21 век, неотдавна изнесе концерт в зала "България". Роден е в Лондон в семейството на майка британка и баща норвежец, един от най-влиятелните собственици на корабостроителници. Започва да свири от тригодишен, по собствено желание, след като чува концерт за цигулка от Бетовен в изпълнение на Йехуди Менухин. Съдбата си знае работата! 20 години по-късно Чарли вече свири на същия инструмент, който слуша за първи път като дете, създаден от прочутия лютиер Гуарнери дел Джезу през 1735 година. Цигулката е безценна, но е застрахована за 17 млн. долара.
Чарли е посланик на благотворителната организация на принц (вече крал) Чарлз. Работил е с изключителни диригенти като Шарл Дютоа, Зубин Мета, Сър Роджър Норингтън и много други. На 26 години той става най-младият професор по музика в Обединеното кралство. Също така преподава в Университета по изкуства на Нанджинг (Китай) и в Академията по музика във Флоренция. През 2014 Сием пише своето първо произведение за цигулка и оркестър – Canopy, което изпълни и у нас. Чарли често "прескача" в други жанрове и си сътрудничи с изпълнители от ранга на The Who, Брайън Адамс, Бой Джордж, Майли Сайръс, Лейди Гага. През април 2023 Чарли се ожени на графинята на Венеция – Виола Аривабене Гонзага, а неотдавна се роди първото им дете – дъщеричка. Фамилията Аривабене е една от най-старите и влиятелни италиански семейства от 1200 години насам. Ако се чудите защо ви запознавам с личността на Чарли Сием, веднага ще ви отговоря. Преди да отлети за Монако, където живее със семейството си, цигуларят даде интервю за "Покана за пътуване". На тема пътешествия, разбира се.
Кое е най-магичното място, където сте свирили
Аз намирам, че всяко място, където свиря на концерт е свещено изживяване. За разлика от други музиканти, които много пътуват, за да свирят по света, всяка изява е просто още един концерт. За мен това да излезеш на сцената е като да влезеш в клетката с тигър. Винаги има елемент на опасност, но е и вълнуващо. Понеже не изнасям непрекъснато концерти за мен всеки един е възможност да изявя чувствата си, да общувам с публиката и това го прави много специален. По тази причина да бъда в София и да свиря в зала "България" е център на живота ми в този момент. Да свиря у вас, в Париж, Ню Йорк или Хонконг е най-добрият жизнен и професионален опит за мен. Атмосферата, публиката, залата – това са спомени, които пазя в сърцето си до следващия концерт и затова всяко място, където имам възможност да свиря за мен е магично. Бях на 15 години, когато тръгнах сам за първия си концерт извън Англия. От тогава Бразилия е магично място за мен. Няма да забравя "Сала" в Сао Паолу. Изненадващо страхотно място. Беше в една западнала част на града и сякаш от нищото се появи невероятна концертна зала. Трябваше да се возим в бронирани коли, за да стигнем до там, но беше фантастично.
Къде предпочитате са свирите – в зала или под открито небе?
В зала се чувствам сякаш съм продължение на инструмента. Залите са създадени така, че да засилват звученето на инструментите. И в творческо съзвучие с моята цигулка, с оркестъра и с акустиката на залата даваме всичко от себе си, за да дадем на публиката най-доброто представяне. Когато съм на сцената се вживявам в мелодиите на прочути композитори. Това е лично пътуване в чувствата, които те са ни завещали да продължим. Понякога изнасям концерти на открити сцени, но сякаш звукът се стопява твърде бързо във въздуха. Цигулката е прекалено малка на фона на Вселената. Имам нужда от пространство, в което вибриращият звук да се докосне до стените и резонансът да се върне обратно. Затова предпочитам концертните зали.
Но Андреа Бочели, например, веднъж годишно изнася концерти под открито небе в родното си градче Лаятико. Там кипарисите са посадени така, че да подобряват акустиката.
Да, аз съм бил там. Една приятелка дойде да ме посети и каза, че има билети за този концерт, искаш ли да дойдеш с мен. Аз трябваше да я закарам, защото тя не разполагаше с кола в Италия. За мен това беше интересно преживяване. Но за концерт там е необходимо голямо озвучаване, микрофони, специална апаратура… Нещата са много различни. Защото за цигулката най-добре е натуралната акустика, микрофонът променя звука ѝ. Честотата на звука се компрометира. От артистична гледна точка концертите на Андреа Бочели под небето на Тоскана са великолепни. Но там голямо значение има озвучаването и не биха могли да бъдат сравнявани с финеса, с нюансите на цигулката и възможностите, които дава една голяма концертна зала. Една озвучителна система и микрофоните наистина променят звука.
Вие имате безценна цигулка. Как пътувате с нея?
Много дискретно. Повечето хора мислят, че я държа в сейф и че полагам специални грижи за нея. Тя е солиден инструмент. Не мисля, че ще ѝ се случи нещо лошо по отношение на сигурността, защото това е много известен инструмент, а пазарът за такива е малък. Не са много хората, които могат да си купят цигулка за 15 милиона долара. Чувствам се сигурен, когато е в ръцете ми. Свиря на тази цигулка от години, всичко, което съм постигнал е с нея. Но тя е доста непостоянна и темпераментна. Взимам я на концерт, а тя не иска да свири. Просто отказва. По едно време мислех да я продам, но осъзнах, че искам да ѝ остана верен. И тя винаги е с мен.
В момента вашият дом е Монако. Но мястото е много малко.
Като малко село е.
Не е ли скучновато?
За мен не е. Аз изпълнявам всекидневната си рутина и тя е същата, независимо дали съм в Лондон, Франция или Монако. Правя физическите си упражнения, свиря на цигулката, прекарвам много време със семейството си и Монако е перфектното място за това. Нямам активен социален живот, предпочитам тихото съществуване, а Монако с възможността да си близо до морето и с хубавия си климат е чудесно.
А какво ще кажете за Италия, където сте живели дълго време? Разкажете ни за любимите си места там.
Аз я обичам. Обичам италианската култура, обичам животът в Италия, обичам тамошните градове, харесвам архитектурата, изкуството да се живее е много вдъхновяващо. Обичам Флоренция и околностите, Венеция, старинни градове, които приличат на приказна фантазия. Неапол е сред любимите ми градове. Той не е необходимо да бъде излъскан и съвършен за туристите като Флоренция и Венеция. Неапол е груб, истински, с душа, със собствен аромат. Човек се привързва към него. Флоренция и Венеция, разбира се, са пълни с история и култура. Но те са нещо като Дисниленд или филиал на Холивуд с тези пълчища от посетители през лятото. Но въпреки това ги обичам.
Сигурна съм, че знаете тайни места във Флоренция, далеч от туристическия поток
Прекарах няколко години там и придобих навика да посещавам малки барове и ресторанти, далеч от местата, където се движат масовите туристи. Същото е и във Венеция. Винаги можеш да избягаш зад ъгъла и да се озовеш на място, където да се почувстваш добре.
За съжаление във Флоренция затвориха бара, където е измислен коктейла Негрони.
Така е, но го отвориха отново. Вече се намира на отсрещната страна на улицата. Същият бар, в който се предполага, че граф Негрони е измислил напитката. Когато бях във Флоренция и се разхождах, видях, че вече има нов-стар бар и влязох да го видя. Аз не пих Негрони, а само кафе, но изглежда модерно място. Флоренция е магично място с история и собствен характер.
Планирате ли да се върнете във Флоренция?
Сега Монако е моят дом. Там сме с моята жена и малката ми дъщеричка и не планираме през следващите няколко години да се местим, където и да било. Но Монако има отлично разположение. Флоренция е само на няколко часа път с кола, а там винаги е хубаво да прекарваме известно време. Ние сме много привързани към това място. Преди пандемията живеех в Италия. Карантината ме завари във Флоренция. Тя беше пагубна за кариерата ми, но се отрази положително на личния ми живот. Дълго време не си бях взимал почивка. Живеех от концерт на концерт, от държава в държава. Този период ме накара да опитам да се свържа с почитателите си на по-интимно ниво. Разработих концепция като телевизионно риалити. Пътувах от град на град, изследвах културата, а после правех концерти там. Документално шоу с група музиканти – как те си взаимодействат и как претворяват нещата, които свирят.
Това е вашето трето посещение в България. Какво знаете за страната ни?
Определено мога да кажа, че харесвам всички хора, които срещнах тук. Както и младите красиви хора, които виждам наоколо. В зала "България" беше моят дебют в София. Надявам се да се върна. Жена ми беше с мен миналото лято във Варна. Може би следващият път ще дойдем и с бебето, за да види България и то. Тогава определено ще разгледаме повече. От прозореца на хотела си видях, че близо до София има красива планина, която изглежда много романтично.
На концерта си в София цигуларят Чарли Сием доказа че когато големият артист е голям човек, прави големи жестове. Той предостави безценната си цигулка Гуарнери дел Джезу от 1735 година на 16-годишната Далия Чолакова да свири с него в дует Прелюд от Шостакович на концерта му в зала "България". Младата дама му е направила впечатление на безплатния Мастер клас, който подари на ученици от музикално училище в София.
Снимки – личен архив на Чарли Сием
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg