Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Баналността на патриотизма*

Силвия Недкова (вдясно) и Михайлина Павлова
Снимка: БНР

Преди дни в сайта "Площад Славейков" журналистката Силвия Недкова публикува текст, посветен на предстоящия ни национален празник и на банализирането на българския патриотизъм. Времето за четене на нейния коментар е точно три минути. Размишленията по него обаче биха отнели много време, а лекуването на последиците от това банализиране – години, ако някой поиска да се заеме с  лечението и ако вече не е фатално късно.

И така, в навечерието на 3 март, знамената са приготвени, татуировките – освежени, а поясите – затегнати, както пише в текста си: "Да спиш с Левски, да се облечеш с Ботев и да изядеш Шипка",  Силвия Недкова. Та, ще се напуцаме, както се казва, по поляните и ще преглъщаме твърдите буци сух патриотизъм с алкохол и вкусни кебапи. Няма ли опасност да се задавим обаче?

Силвия Недкова гостува в "Мрежата" на програма "Христо Ботев".

Как трябва да се обича родината

"Най-парадоксалното е, че именно по тази тема сме крайно разделени. И толкова е болезнена тя, че може да доведе до летален изход на една цяла нация, чието раждане празнуваме непрекъснато – и на 3 март, и на датата на честването от обесването на Васил Левски, и изобщо всичките ни възрожденски устреми, насочени към това да ни обединят, всъщност ни разделят. И това е един от парадоксите, които едновременно са необясними, но и естествени, като имаме предвид, че сме част от един все по-разделящ се и все по-разпадащ се свят. За съжаление.

Ние май сме поставили световен рекорд по загуба на национални идеали. Това ни се случва повече от 150 години насам, откакто сме се осъзнали като народност и като нация. И е страховито, че всеки път когато тръгнем към осъществяване на някакъв идеал, той се срива заради собствените ни избори. В крайна сметка се стигна дотам, че ги изгубихме изцяло тези идеали. Аз си мисля, че и страхът, и несигурността, и обърканият преход са препъникамъните, дребните камъчета, уж, в които ние се спъваме непрекъснато..."

Трети март – българският Ден на благодарността

"Ние превърнахме Националния си празник в Ден на благодарността към чужда държава. Това не е празнуване на българската нация. Ние, българският народ, в цялост и по принуда в известна степен, на Трети март празнуваме не собствената си свобода, а подаръка, както се възприема в общественото съзнание, подарената ни свобода, което е безумие, защото свободата не се подарява. Но по някакъв начин и с помощта на чужди внушения тази идея за подарената свобода става все по-натрапчива и ние, като едно цяло, се чувстваме длъжни да благодарим на някого и да изпитваме признателност затова, че някой ни е дал свобода. 

Това е робско мислене. Това са едни 45 години, в които това беше налагано, насаждано и продължава да се налага и насажда и днес. (…) Ние трябва да сме коленопреклонни за двойно освобождение. От какво? (…) Ние сме нация независимо от Русия. Ние сме нация, която има собствена азбука, ние сме я дали на Русия. И това забравяме. Затова националният ни празник, ако стане 24 май, внезапно ще разруши усещането за доминантност, което Русия се опитва да наложи. И изведнъж ще се окаже, че те трябва да са ни благодарни. А това всъщност би било много хубаво."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

*  По Хана Аренд

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21