Радосвета Бояджиева (10 януари 1923 - 18 септември 2018) е първата българска жена – диригент и композитор. Нейната първа официална изява на пулта е на 31март 1946 г., когато завършва Софийската консерватория. Удивителният ѝ творчески път продължава чак до 86-годишна възраст.
Като студентка в Теоретичния отдел на Музикалната академия учи при Панчо Владигеров, Марин Големинов, Людмила Прокопова и Ана Тодорова. Още в младежките си години, като ученичка по пиано на Андрей Стоянов ,показва необикновена работоспособност и постоянство. Свири по 16 часа на ден. Забележителна е нейната музикална памет – тя помни наизуст партитурите на произведенията, които дирижира.
От 1946 г. до 1948 г. прави аспирантура в Ленинградската консерватория по симфонично и оперно дирижиране.
В репертоара ѝ са включени оперите "Аида", "Травиата", "Риголето", "Отело", "Мадам Бътерфлай", "Тоска" и "Бохеми", "Кармен", "Борис Годунов", "Дама Пика", "Евгений Онегин", "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро" и др.
През 1973 г. се връща в родния си град Враца като главен художествен ръководител на Врачанската филхармония. Организира към община Враца камерен оркестър "Враца" (2001), който по-късно се преименува "Радосвет" и изнася поредица от концерти в страната.
Дирижирала е симфонични оркестри в Полша, Румъния, Италия, Белгия, Германия, Куба. Повече от 20 години преподава в Държавната консерватория. Автор е на реквиема "Молитва за България" за хор, оркестър и солисти (2006).
За дългогодишната си творческа дейност Радосвета Бояджиева е удостоена със званието "Народен артист" (1981) и Почетна грамота на Министерството на културата (1999). През 2003 г. получава наградата "Златен век" на Министерството на културата за приноса ѝ в развитието на българската култура. Тя е и Почетен гражданин на Враца от 2000 г.
В предаването на 8 март от 19.30 часа гостуват двама от внуците на Радосвета Бояджиева Елица Ткачова и Анто Шулхов. И двамата не поемат по нейния път, избират други жизнени поприща, но животът и делото на баба им днес ги събира с нов поглед и нови идеи.
Какво е нейното послание? За Елица Ткачова е "да търсим красивото; да се стремим към него и да работим, за да го постигнем. Радостта в света наистина е една много красива мечта; нещо, което всеки от нас би искал да се случи и да го живее, но за това трябват усилие и работа". За Анто Шулхов: "независимо дали си мъж или жена, важното е да си на мястото, където сам се виждаш и си предопределен... за нея беше важно какъв е нейният музикален код и как това, което носи в себе си, може да го предаде на тези около нея, които са способни да го чуят".
Чуйте и част от нейните възгледи, съхранени в Златния фонд на БНР
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
