И във второто поредно издание под този наслов върнахме "лентата" назад, за да припомним началото и аналитично да подходим към свършеното от екипа за 16 години. Бяха допълнени и надградени отговорите, свързани с броя на излъчените предавания, гостите и темите, които са вградени в основната структура при създаването и развитието на поредицата "За здравето".
Медицински акцент в сюжетната линия на последното предаване бяха редките болести, трудната им диагностика и лечение, анализирани от невролога проф. Ивайло Търнев. Самото наименование на тази нозологична група дава отговор за тяхната честота, но всъщност се оказва, че общият им брой е твърде голям. За някои от тях има създадени терапевтични схеми с прилагането на няколко медикамента от групата на т. нар. лекарства-сираци. За други лечението все още е в начален стадий, което създава физически и психологически проблем на страдащите.
"Учените работят за намирането на решение и терапевтичен отговор, но преди това трябва да се изследва генезисът на конкретното заболяване, а това отнема много време и ресурси" – поясни проф. Търнев. И посочи факта, че екипът на Клиниката по неврология на Александровска болница през годините е направил най-малко 15 научни публикации за свои открития. Изследователската и научната дейност е от изключителна важност за тази група болести, бе подчертано в хода на разговора.
В духа на трайна информираност на нашата аудитория бяха направени няколко съобщения за безплатни прегледи за глаукома и хернии, за различни кампании, свързани с имунизация и ваксинопрофилактика. Като "нова надежда" екипът "За здравето" определи HPV ваксината (човешки папилома вирус) за предотвратяване рака на маточната шийка и на още редица органи. Развенчан бе митът, които до скоро битуваше, че на ваксинация подлежат само момичета на възраст между 11 и 15 години. Ваксината вече се прилага и на момчета със същия ефект на превенция.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
