Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война.
Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна.
Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот" проследява няколко сюжетни линии, събрани за година и половина в пет епизода и две държави – България и Украйна.
Основната разказва за Алла, украинката, с която се срещнах в България през март 2022 и нейното семейство, с което се запознах в Украйна, след като тя реши да се завърне там.
Другата сюжетна линия подрежда парчета микросвят, пръснати в голямата история на тази война през срещите в Украйна с хора от различни градове – Буча, Ирпин, Гостомел, Киев, състояли се през последните петнадесет дни на август 2023.
Първи епизод започна в дома на Алла, където песента на сирените за въздушна тревога и нощните щурци се редуваха с радостта от срещата ни. По-късно, във втория епизод, се срещнах с ранения по време на сражение племенник на Алла и негов приятел, които споделиха преживяванията си на фронта. Третият епизод ни заведе в Гостомел при Юлия и Люба с разказа им за дългата окупация и руските снайперисти по покривите на къщите им, прострелващи всеки, който не им се подчинява. Те предупредили Юлия и Люба, как сега "идват зверовете".
Четвърти епизод на поредицата продължава това изключително пътуване през Украйна по време на война именно оттам, където са били "зверовете" в Буча и в Ирпин. В края на Ирпин сред вишневи дръвчета все още има няколко къщи, от чиито покриви стърчат обгорели греди, а в стените им зеят огромни дупки. Една от тях е бившият дом на Мария, момиче на около 20 години. Историите в този епизод са две – на Мария и на Серго. Събрала ги е жестокостта на руските войници, които връхлитат в дома на Мария в началото на март 2022. Тайните, които крие разрушената ѝ къща под опожарения си покрив, са разтърсващи за всеки нормален разум. Докато Мария ни разказваше за кошмарните си преживявания през тези три седмици споменава Серго от Буча. Намираме го часове по-късно. Кой е той и помни ли Мария от Ирпин?
В последния (засега) пети епизод "Роклята на Алла" се появяват отговорите на многото въпроси, които изникнаха насред пътя ни в Украйна по време на война: Как се "договаряш със страха си", докато извеждаш всеки ден ранени войници от линията на боя. За какво се моли едно украинско дете? Защо Алла предпочете да се върне в държава, обстрелвана всеки ден с руски ракети и дронове, а не остана в София и какви метаморфози претърпяха страховете ѝ? Разказани бавно и постепенно, с болка и надежда.
В епизодите присъства и автентична музика от площади в различни украински градове. Каузата на всички улични музиканти, с които разговаряхме, е да даряват част от парите за бойците на фронта.
Превод от украински език: Албена Стаменова.
Музиката за петте епизода е композирана от Михаил Михайлов, звукоинженер в БНР.
Автентичните украински гласове на героите са запазени дотолкова, доколкото да се усетят техните емоционални, темброви и личностни характеристики, да се разчетат ситуации и многопластови състояния.
Като дублиращи гласове ще чуете колеги и приятели, на които благодарим:
Яна Пункина, Любомира Константинова, Светла Георгиева, Фани Михайлова, Диляна Трачева, Ани Маринова, Радослав Чичев, Милен Димитров, Божидар Александров, Роман Михайлов, Николай Петров и Бойко Ламбовски.
Благодарим на Георги Цветков от "Дигитална дирекция" на БНР за колажите, които направи за всеки от епизодите на поредицата.
Екипът ни благодари на посолството на Украйна в България за съдействието при това пътуване.
Авторска музика и постпродукция: Михаил МихайловКамила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg