Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За Трявна… като за Трявна

Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал.

Но нашият екип бе тук не, за да се прехласва по историята и красотата, а за да направи обзор на медицинската мрежа и здравното обслужване в град Трявна. Общинското здравеопазване е огромен ресурс на България и то трябва да бъде подкрепяно – това бе един от мотивите ни да бъдем именно в този регион. Разбира се, търсихме разликите с останалите общини, търсихме нещо специфично. И го открихме – Детската специализирана болница по белодробни болести и рехабилитация "Царица Йоанна".


Нашият екип реализира своите идеи с помощта на д-р Георги Илиев – управител на болницата, и неговите колеги: завеждащият първо пулмологично отделение д-р Генчо Иванов и главната сестра Паолина Илиева. Началото на разговора ни върна 80 години назад – през м. март 1944 г., когато е открита болницата. Нищо в тази преразказана за слушателите история не бе плод на случайност – нито изборът на планинския град, нито местоположението на болницата. За вътрешната архитектура и дизайн да не говорим. Мрамор, специални плочки, парапети, стълбища. И всичко това грижливо опазено и поддържано и до днес. Но най-важното, което подчертаха моите събеседници обаче, бе получената помощ, лечение и грижа от хилядите пациенти – деца и възрастни, през всичките тези години и във времена, когато все още е върлувала туберкулозата.


В болницата, освен професионален екип, има достатъчно модерна апаратура, която е предоставена от държавата и по линия на благотворителната кампания "Българската Коледа". В "Царския санаториум", както го наричат повечето хора, са идвали царе, премиери, министри, президенти. В днешни времена годишно в болницата лечение получават около 1300 малки пациенти, те идват често с родителите си, за които също има условия да пребивават. Понякога пациентите се връщат за продължаващо лечение или рехабилитация. И голямата радост на лекарите и медицинския персонал, тяхната професионална гордост се съдържа в израза "детето вече диша самостоятелно"!


В поредното здравно издание на програма "Христо Ботев", излъчено от Трявна, своя гледна точка изрази и проф. Станка Маркова, която не е забравила своите тревненски корени. Проф. Маркова разказа за кариерата си в медицината – като преподавател, учител, учредител на професионалната съсловна организация на сестринската гилдия.

Така завърши и нашата съботна среща – между миналото и настоящето, между реалната работа на белодробните специалисти и съвременния смисъл на една специфична и необходима болнична структура.

Снимки: ДСБПЛРББ "Царица Йоанна", БНР
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15