Има ли връзка между болестите и греховете

В днешната неделя евангелското четиво разказва за излекуването на един разслаблен, т.е парализиран човек от Господ Иисус Христос. Според Блажени Теофилакт Охридски, Синът Божий вижда най-вече вярата на носещите разслабения. Този текст ни подсказва, че освен физически ние можем да бъдем и духовно парализирани. Този евангелски откъс насочва вниманието ни към отговор на много въпроси. Кой е нашия ближен? Имат ли връзка физическите недъзи с греховете? Как можем да приемаме чуждата страдание за свое? Как може нашата вяра да помогне на хората около нас? Доколко мислейки се, че сме праведни с изпълнението на дадени последования без вярата да минава през сърцата можем да заблудим Бога? Защо ни е толкова трудно днес да следваме примера на четиримата, а сме по-склонни просто да отминем защото не ни засяга лично.

Отговор на тези въпроси се опитаме да дадем в "Благовестие" заедно със ставрофорен иконом Стефан Стефанов от русенския храм "Св. Николай Чудотворец". На пръв поглед този евангелски сказ няма нищо общо с чествания днес св. Григорий Палама, в чието учение е събран опита на Православното монашество. А ние търсим общото в това, че хората, отказали се от света, най-вече са призвани след като с любов служат на Бога да проявяват тази любов в не само в молитвите, но и в действията си към своите ближни.