Александър Гаджиев е роден в италианския град Гориция, в близост до границата със Словения, а родителите му са учители по пиано и музиканти. Тези фактори оказват влияние върху способността му да възприема различни музикални стилове и езици, и да ги прекроява според собствения си вкус. На последното издание на Международния конкурс Шопен във Варшава той печели второ място. 29-годишният пианист участва в документалния филм "Пианофорте" – интимен портрет на млади пианисти, участващи в легендарния конкурс. Филмът е режисиран от Якуб Пионтек и продуциран от Мачей Кубицки (Telemark) в копродукция с HBO Max.
Преди повече от две години спечели втора награда на конкурса за пиано Шопен. Как се промени животът ти след това?
- Драстично. Имам много, много повече концерти. Много други видове дейности, които ми харесват, като даването на интервюта, да говоря за това което правя с повече хора. През следващата година, моят роден град Гориция ще бъде Европейска столица на културата. Станах и артистичен директор на фестивал, който създадох с някои прекрасни хора тук. Той е съчетан и с майсторски клас, който водим аз и баща ми с ученици от целия свят. След Шопеновия конкурс съм много по-осъзнат. Започнах да мисля как бих искал да виждам света. Да създавам събития и концерти, да каня хора, да преподавам. Надявам се, че хората ще се радват колкото и аз и очаквам с нетърпение всичко това.
Конкурсът Шопен е нещо като Олимпиада за пианисти. Има много напрежение. Как се подготви за него?
- Подготвих се като бях напълно погълнат от това, което правя. Трудно е, защото винаги има глас който ти казва, "но може би така ще е по-добре". Процесът е като дълбаене. Всеки ден дълбаеш малко по-надълбоко, на следващия ден още малко и не знаеш докъде ще стигнеш. И така един ден, без да забележиш си свършил работата. Тогава усещаш, че това е достатъчно и можеш да го споделиш с хората, и да го представиш на толкова взискателно събитие, където хора от цял свят правят същото. Това е голямо предизвикателство, защото свирим един и същ репертоар. Не еднакъв, но много подобен. Каква връзка развих с тази музика? Това трябва да е основният въпрос и задача. Разбира се, да свириш Шопен е много трудно, разбираемо, защото изисква много умения, не просто механични. Правиш много неща едновременно, не просто свириш, защото Шопен изисква много специално чувствителност. Много фин, изискан начин на слушане, на докосване на клавишите. Така че, основните задачи бяха да изградя връзка с тази музика. Докато някой свири, ти разбираш колко наистина той харесва тази музика. Ако чувствата ги има, хората ще го чуят и тогава има смисъл. Ако просто свириш твърде общо, не знаем защо си дошъл. Трябва да има причина.
По време на предварителния кръг те са 160. След това остават около 80, а после 40. Накрая само 10 късметлии стигат до финала. Това са състезателите в легендарния Международен конкурс за пиано "Шопен", който се провежда на всеки пет години във Варшава, Полша.
Какъв съвет би дал на бъдещите участници в конкурса?
- Бих казал именно това. Намерете причината, поради която изпълнявате тази музика. Не свирете частите, които всички свирят, намерете своя репертоар. Шопен има много различни произведения. Те не са еднакви и колкото повече се опитвате да разберете това, толкова повече виждате много разлики. Много неща са сходни, но посланията и емоциите са различни. Така направих аз, избрах произведения, които чувствах. Те не бяха най-демонстративните, най-виртуозните от репертоара на Шопен. Но за мен бяха най-интересните и богати на фантазия.
Утре, 29 май, в бар "Петък" ще се състои официалното представяне на новия албум и видео проект, създадени от български музиканти с фокус върху темата за психичното здраве. Вокалистът и китарист на група "Последно повикване" – Цветан Андреев, сподели подробности за инициативата в ефира на Lege Artis. По думите на Цветан идеята за албума не е била..
За българската клубна сцена и живота на преминаващите през нея в "Нашият ден" разговаряме с китариста на Aliens in search of Space Nar и Flight Mode Михаил Михайлов , който е и звукорежисьор в Българското национално радио. Михаил разказва за продуцирането на съвременна българска музика и за почти приключилата си работа по късометражния..
Представете си огромен пикник с любимите си хора под звуците на световна музика и в компанията на топартисти, готвачи и със забавления за малки и големи. The Big Garden Party обещава да превърне "Арена София" на Столичния колодрум в сърце на най-големия семеен празник в града на 31 май и 1 юни. Събитието ще предложи три сцени с над..
"Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и ще станат също писари" – това някак беше първата далечна асоциация, още докато слушах за първи път целия албум I Am The End Of The World на настоящия проект на Ангел Симитчиев Born Erased – именно микро-дистопията "Край на света на края" от..
Неделна вечер. В дъжда. Какво друго да прави човек, освен да отиде на японски психеделик рок концерт . Мястото е клуб "Паве" под Столична библиотека (вход от "Уилям Гладстон" 68), а часът – 20:00ч. В най-силната досега откъм японски авангард и ъндърграунд година за "Аларма Пънк Джаз" , след концертите на Казухиса Учихаши и Акира Саката (с..
Започва 12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора, който цели да популяризира европейското..
Протест на настоящи и бъдещи медици се проведе в 6 града в страната. Исканията са за работна заплата, отговаряща на висококвалифицирания труд, който..
Вярвам, че изкуството притежава силата да променя хода на времето – да го спира, връща, забързва. Портретният жанр е именно едно от сечивата, чрез които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg