През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още редица доста опошлени представи, които се опитваха да се налагат.
Трябва ясно да кажем и да повторим, че на българска земя векове са се раждали певци и поети. Не случайно българската народна песен е така радушно, а често и възторжено посрещана по широкия свят. През изминалия двугодишен период прозвучаха стиховете на класиците на нашата поезия от двайсети век. Не спряхме вниманието си на т.н. водещи автори от времето на тоталитаризма.
Странно е, но е реалност, че крехката структура на стиха има силата да се пребори с налаганите от соцреализма модели и задължителни теми. И нашата поезия го доказа. Някак спонтанно и естествено нашите поети насочиха погледа и лирическите си пера към човека и неговите истински преживявания, авторите търсеха и намираха всеки по своя път гласовете си, неподражаеми и изразяващи болката и радостта, истината, която не се намираше по вестниците и гръмките партийни речи.
Трябва наистина да подчертаем, че българската поезия, която не служеше на партийни цели, поезията на Далчев и Радой, Пейчев и Христо Фотев, Иван Цанев и Екатерина Йосифова, стиховете на автори от няколко поколения разкриха не само прелестта на това кътче земя, но и чудото, дълбочината на прекрасната човешка душа, която и в най-тежки условия може да покаже своята сила, която е сила на истината.
Може да звучи странно, но е реалност, че десетки поети от няколко поколения успяха да изразят чрез нежността и мекотата на стиха си неприемането на онова мъчително живеене, което трябваше да се извършва под диктовка. В този период имаше изгорени стихосбирки и автори, забранени за печат. Но въпреки или може би точно затова честните български поети намериха всеки на свой глас – силата или нежността да изразяват истината, да навлизат във все по-дълбоки и съкровени места и кътчета на българската душевност. За съжаление и тогава, и след промяната малко критици, да не кажем, че най-често липсваха, та тези знаещи интелектуалци не намериха може би желание да представят цялостната картина на поетическото слово по време на тоталитаризма.
Тъй и до днес не се появи верният анализ на битката за истината в строфите на нашите честни поети. Защото, колкото и странно да е честните и силни духом български поети през 20 век намериха пътища и пътеки, думи и мелодии, искреност и дълбочина и без да се афишират, без да викат и да се самоизтъкват разобличаваха фалша и натрапената несправедливост върху един народ. За съжаление ние често и бързо забравяме, че поезията на двайсетия век чака своя прочит, своето анализиране и не ще е силно да кажем – почит.
В настъпилите нови времена и на новия двайсет и първи век новите български поети внимателно или бурно, нежно или яростно, но поколението на родените през 70-те и 80-те години е на сцената – отново в битка със старото, което не си е отишло. Новата българска поезия радва с разширяване на мащаба, откритите хоризонти пред страната ни дават различни възможности за осъществяване на талантите на сегашните ни поети. За нас остава задължението да представяме и разпространяваме тяхното слово, да ги подкрепяме и намираме. И да обичаме тази мелодика, с която винаги ни е обогатявала, винаги ни е помагала прекрасната българска поезия.
Във вечерните часове на 8, 9, 10, 11, 12 и 15 април, в поредицата „Спасени думи“, ще слушаме премиерното излъчване на стихове на Кръстьо Раленков, Ивайло Иванов, Йорданка Белева, Галина Николова, Радослав Чичев и Александър Байтошев.
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа поема" на съвременния български поет Ани Илков . След големия успех на пиесата по поетически и публицистични текстове на Ани Илков "Похищението на България", поставена от Иван Добчев, на..
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg