Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тайфур Хюсеин: В Турция по-съществен проблем от тоталитарния режим е самата опозиция

Снимка: БТА

Какво показаха местните избори в Турция, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Тайфур Хюсеин, зам. главен редактор на "Обзорнюз".

"Наистина в опозиционната партия на кмета на Истанбул (Народно-републиканска) промяна има, но това е процес, който трябва да продължи. Партията би трябвало да се развива, като се отвори към техни симпатизанти, които не са членове на самата партия. Защото се оказа, че не само симпатизанти са гласували за тях на тези избори, а и демократи, а дори и симпатизанти на Ердоган. Също така кюрдски избиратели, които, въпреки че нямаше конкретен призив към тях, кюрдите показаха демократическа зрялост и гласуваха за Екрем Имамоглу, но не толкова за да го подкрепят, а за да накажат Ердоган и репресивните му политики спрямо тях, а и не само. Наистина лидерът на опозицията посочи, че партията трябва да се отвори към различно мислещите и ясно да изгради политика на обединение на различно мислещите.

Най-вече опозицията трябва да спре да окачествява различните като терористи или като предатели. "Кюрдин" да не е равно на терорист. Защото Ердоган не спира да ги нарича така. В много от смесените райони бяха закарани войници да гласуват под строй, можем да се сетим за кого – около 36 хиляди човека войници гласуваха под строй. Въпреки това трябва да кажем, че този път избирателната активност беше по-ниска и със сигурност негласувалите са симпатизанти на Ердоган, особено в по-малките населени места и социално слабите, които преди винаги заставаха зад него. Въпреки че Ердоган обещаваше по време на кампанията да увеличи много ниските пенсии на пенсионерите.

За разлика от президентските избори, сега опозицията показва какво трябва да се прави, че не е достатъчно да спечелиш изборите в Турция, а трябва да накараш управляващите да признаят твоята победа. И това сега се случи."

Местната власт е зависима от централната

"Така е, и за да бъдат прокарани определени проекти, трябва одобрението на министъра. Имаше оплакване на Екрем Имамоглу, че години наред не може да си уреди среща с министъра на регионалното управление, за да поиска дадени проекти да се случат. Но в очите на турските граждани все пак бе разбит митът за непобедимостта на Ердоган на избори. Това вдъхва надежда, че е възможно да има промяна по демократичен път."

Проблемът на опозицията

"Може би по-съществен проблем в Турция, дори и от тоталитарния режим, е самата опозиция. Опозицията в Турция трябва да се превърне от опозиция на режима в опозиция срещу режима. Най-вече да спрат да заклеймяват различни групи от обществото, както го прави Ердоган. Същественият проблем е, че може би основният опонент, който може да се опълчи на следващи избори срещу Ердоган, е кметът на Истанбул Екрем Имамоглу. Немалко анализатори виждат прилики между Имамоглу и Ердоган. Големите опасения на всички са дали в бъдеще, ако допуснем, че Имамоглу заеме мястото на Ердоган, няма да се превърне във втори Ердоган. Но опозицията трябва да изгради такива механизми, които да не допуснат втори Ердоган някога на власт. Най-вече кандидатите за поста на Ердоган трябва да докажат, че наистина биха били политици и лидери, които могат да обгърнат всички прослойки на населението в Турция.

Защото президентските избори през миналата година не бяха спечелени от Ердоган, а загубени от опозицията. Опозицията "направи всичко възможно" да се случи това, защото не направи това, което се очакваше от нея – да бъде обединена опозиция. Сега местните избори бяха загубени от Ердоган, а не спечелени от опозицията. Самата опозиция се изненада от резултатите си сега. В най-смелите си мечти Народнорепубликанската партия едва ли си е представяла, че ще стане първа политическа сила. Имат още много път да извървят все пак."

Демократичните рефлекси на турското общество

"Няма власт, която може да устои на празните тенджери. Хората са бедни и когато тенджерите са празни, демократичните рефлекси наистина са приспани. Върховенството на закона или свободата на говорене не значат нищо за голяма част от тези бедни хора."

Снимка – БТА

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Творба от изложбата

Художници даряват картините си, за да помогнат на талантливи студенти

В новия брой на рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" бе представена уникалната инициатива "Изкуство в помощ на изкуството". Този благотворителен проект е замислен и организиран от преподавателя по живопис в Националната художествена академия, главен асистент д-р Юлиан Станкулов , който е и инициатор на идеята. Изложбата, част от..

обновено на 13.05.24 в 13:23

Български ученици ще създават филми за климатичните промени

В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" беше представен интересен проект, в който български ученици се включват активно в борбата с климатичните промени. Институт Сервантес София, в сътрудничество с други членове на клъстер EUNIC-България, стартира инициативата "Научи, разкажи, заснеми", продължаваща няколко месеца в градовете..

обновено на 13.05.24 в 12:35

Гражданската инициатива "Княжевецъ"

"Княжевецъ" е гражданска инициатива, която се бори за опазването на Княжевската минерална баня и културното наследство на водата. Любо Стефанов споделя в "Terra Култура" новини от последната кръгла маса, обсъждаща съдбата на сградата. По думите на Стефанов ситуацията не е розова. " Според Общия устройствен план Княжевската минерална трябва..

публикувано на 13.05.24 в 12:07
Петър Ганев

13 май: Ден на данъчната свобода – символичен, но доколко?

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" дискусията се съсредоточава върху отбелязването на Деня на данъчната свобода в България. Тази година, след 134 дни на работа изключително в полза на държавния бюджет, 13 май е определен като символичната дата , на която гражданите номинално започват да работят за себе си. Петър Ганев , икономист..

обновено на 13.05.24 в 10:42

111 години от откриването на Централната минерална баня в София

На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София. В своята книга "Малки софийски истории"..

публикувано на 13.05.24 в 10:15