Документалният филм "Пианофорте" е интимен портрет на пианистите, участващи в легендарния Международен конкурс "Шопен". Лентата е едновременно свидетелство за силата на забележителната музика и съзряването на младите изпълнители, които се ориентират в трудностите на съревнованието, интензивните репетиции, новите приятелства, многото драма и още повече нерви. Срещам ви с режисьорa на филма – Якуб Пионтек.
Вие сте режисьор, не свирите на никакъв музикален инструмент. Но всеки в Полша, където сте роден, знае този конкурс. Какво ви вдъхнови да направите филма Пианофорте?
Точно така! Този конкурс в Полша се провежда на всеки пет години, нещо като футболно първенство. Хората обсъждат изпълненията на конкурса по улиците, в трамваите, в такситата. Ако кацнете във Варшава, летището носи името на Шопен. Така че, това е във вените ни, по някакъв начин. Гледах един документален филм от 1971 за конкурса Шопен и си помислих, че 50 години по-късно може би е добре да се върна там и да проверя какво се случва. Конкурсът е в три етапа и след първия, 50% от хората се връщат вкъщи. Това е наистина брутално от една страна. Но от друга, тези хора са получили възможност да стигнат до тук и със сигурност са по-зрели тръгвайки си, защото са наистина много млади.
На предварителния кръг се явяват 160 пианисти. След това остават 80, после 40 и накрая само десет стигат до финала. Как избрахте главните герои за вашия филм? Следвахте собствената си интуиция?
Започнахме търсенето на главните герои още преди конкурса. Помолих всички 160 пианисти да запишат кратко видео от дома си и да отговорят на няколко въпроса, за да ги опозная. Получих 150 видеоклипа. След това избрах 40-50, с които да направя онлайн разговор, беше по време на пандемията от Ковид. И така, когато пристигнаха във Варшава за предварителния кръг, разговарях с някои от тях за няколко часа, с други прекарах половин ден. Исках да видя как реагират пред камера. Реших, че трябва да се фокусирам върху процеса, а не върху това кои ще стигнат до финал. Разбира се, имаше малко математика, малко интуиция, но не ми беше цел да позная кои ще бъдат финалисти. Разказването на историите на пианистите по време на конкурса беше най-интересно за мен. След предварителния кръг, имахме няколко месеца, в които да стигнем до домовете на главните ни герои в Словения, Италия, Русия, Китай. Така се получи силна връзка между екипа и пианистите. Те ни допуснаха много близо до тях в домовете си, в последствие и на самия конкурс. Станахме свидетели на много емоционални моменти, напрежение, еуфория след слизане от сцената.
"Пианофорте", показва безпощадния натиск, пред който са изправени пианистите вътрешно и отвън. Някои от тях цял живот са чакали този шанс. Как снимахте филма, без да пречите на изпълнителите?
Приоритет бяха нашите герои, не искахме да попречим на изпълненията им, затова с операторите бяхме като нинджи. Някои от пианистите наистина се подготвят цял живот за конкурса Шопен, защото той може да промени живота им. С тях имахме прозрачни отношения, снимахме роднините, учителите им и станахме приятели. Прекарахме три седмици в залата на Варшавската филхармония по време на конкурса на Шопен. Това беше като ситуация със заложници, всички тези хора са близо в едно пространство. Така че, всички емоции и взаимоотношения се засилват по някакъв начин. Имаше един момент, в който един от пианистите ни каза "Добре, хора, сега трябва да си тръгвате. Искам да се концентрирам". С екипа ставахме невидими, защото не искахме да попречим на тези специални моменти за тях.
Ако вие сте в публиката, ще видите красивите рокли, костюми, усмивки и изпълнения. Но ние имахме превилегията да видим нещата отвътре – огромните усилия на участниците.
Чуйте целия разговор с Якуб Пионтек в звуковия файл.
Снимки: Darek Golik for Telemark / HBO Max
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен..
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg