Дългогодишният журналист в програма "Христо Ботев" издаде поредната си книга с интригуващото заглавие "Господ няма да ми се сърди". В нея авторът описва и тълкува народните лечебни практики, чрез които българите християни от незапомнени времена са се справяли с телесното и душевното страдание на ближния.
Главните носителки и пазителки на знанието и своеобразни жрици в домашното светилище са жените баячки. Повече от четири десетилетия журналистът събира техните истории, мъдрост и доказателства за дълбока вяра и отдаденост на добродеянието. Те му доверяват "тайните" си думи и ритуали, с които лекуват многобройни болести и болежки.
Не изричането на "магическите" формули и извършването на ритуалите обаче е това, което носи изцеление, убедил се е авторът, а личният избор на човека на Кого се уповава и от Кого търси подкрепа. Отречени и порицани от официалната църква, недопускани до светите тайнства, жените баячки остават верни на Бог и тъкмо Неговият образ, послания и повели прозират в думите и действията им, твърди Гьошев.
Освен оригиналния и смел прочит на народните лечебни обреди, книгата съдържа безценен документален материал и приказно красиви образци на словесното творчество: "Одила звездица поземи, па се на небо качила и отвисоко милостиво погледнала… И се на злината страшна заканила и милост към нея немала. И она побегнала от Божието дърво подгонена у пусти гори, там да си яде, там да си спи. Амин!"
Чуйте разговора със Серги Гьошев в звуковия файл.
Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния ѝ път в образователната система е вълнуващ разказ за амбиция, смирение, упорит труд, осъзнати цели, кураж, последователност и огромна любов към хората. Завършила е лингвистика и журналистика в..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
"Смятам, че художникът е наблюдател на заобикалящия го свят, който се опитва да анализира онова, което вижда. А ако наблюдаваш нещо дълго време, започваш..
В навечерието на Възкресение Христово ви предлагаме вечер с кантатно-ораториална музика от Специалния ден на Еврорадио, посветен на Страстната седмица и..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
