Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какъв днес е публичният глас на обществото?

Силвия Недкова (вдясно) и Михайлина Павлова
Снимка: БНР

Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор". Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото той е този, който иззема функциите на професионалната журналистика и започва шумно да "осведомява", без да знае или без да го интересува, че професията на журналиста има правила и етични норми, които задължително трябва да се спазват. Новият публичен "дезинформатор" не се интересува, че идеята за свободата на словото никога не е включвала лъжи, нито пък знае, че ако не получи отговори на въпросите: Кой? Кога? Какво? Как? Защо?, то нищо не е направил.

Но пък хората го следват и го харесват? Тогава?

Силвия Недкова е гост на "Мрежата" на програма "Христо Ботев" и коментира още:

Що за птица е гражданският журналист

"Опитах се да дам определение на това явление  през идеята за "гражданския ред", която е популярна. Това е онова, което един обикновен човек може да направи, за да защити правата си, когато няма кой друг да го направи. И мисля, че представата за гражданските журналисти е пряко свързана с това – хората да вземат в ръце живота си, нооо тази представа, по-скоро и в крайна сметка, е свързана с един друг проблем и това е пълната липса на професионализъм и на уважение към него не само в сферата на журналистиката. 

Гражданският журналист е рожба на интернет и социалните мрежи, най-вече. Той е отглас на това, че всеки може да каже нещо и че правото на мнение се превърна не просто в свещена крава, т.е. мнението е свещено, независимо дали е вярно или не, дали се основава на факти или не. Оттам гласовитите хора, които наистина обичат да изразяват позиция, възприеха себе си като глас на обществото. И обществото започва да ги приема като свои гласове на истината, защото, когато много пъти ти повтарят нещо, то започва да се превръща в истина. И така бавно и полека стигнахме до етапа, в който гражданските журналисти, тези, които изникват без професионално отношение от масите и от гражданството, станаха по-известни, по-гласовити, по-чуваеми, по-влиятелни от истинските журналисти."

Да следваш харизматични хора

"Това не е лошо, но казвам, че е опасно обаче, защото журналистиката в същността си признава за свой Бог фактите. Гражданските журналисти не знаят тази основа на журналистиката или са я забравили, или общата липса на медийна грамотност в цял свят, пак под влияние на социалните мрежи, става все по-естествено нещо и фактите не са Богът на гражданските журналисти. За тях е без проблем да ги изкривят в посока на собствената си позиция и да си играят с тях както искат – да казват лъжливи факти, да си измислят. Те могат да бъдат публицисти и да коментират, но това е съвсем друго нещо. Журналистиката се опира на факти, а фактите са свещени и има етика, която ние, журналистите, спазваме и която е задължителна, за да бъдеш журналист, и това е професионалната етика, която не важи за гражданските журналисти, за съжаление."

Разочарованието от професионалната журналистика

"Това е съвсем основателно. Отегчаваме се много бързо от много неща, отегчаваме се от по-дълъг текст, дори. Но разочарованието е обяснимо, защото истинските журналисти вече нямат трибуна, истинска. В телевизиите, не само у  нас, а навсякъде, важи правилото: "Който плаща, той поръчва музиката", в онлайн медиите гласовете са така смесени, че не можеш да различиш истинската медия от фалшивата медия и целенасочено се прави да е така, печатни медии вече почти няма, по радиото слушаме музика, ако не е "Хоризонт" или "Христо Ботев"... И всъщност, къде да се изяви истинската журналистика, която хората да припознаят като своя? Просто няма трибуна."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Започва Фестивалът на науката

Международната година на квантовите науки и технологии и на опазването на ледниците, 150 години от създаването на Международното бюро за мерки и теглилки в Париж, 120 години от откритието на млечнокиселата бактерия от българския учен д-р Стамен Григоров и 100 години от създаване на специалност География в Софийския университет – това са само част..

публикувано на 08.05.25 в 09:32

Съвременната медицина срещу имунния дефицит – новите възможности

През последните години все по-често се диагностицират случаи на имунен дефицит – състояние, при което имунната система не функционира ефективно. Според д-р Петя Янкова , клиничен имунолог, това не е непременно знак за по-голяма заболеваемост, а за напредъка на медицината, който позволява откриването на тези иначе редки и често генетично..

публикувано на 08.05.25 в 08:10

Церебралната атрофия – заболяванията, скрити зад този термин: лечение и перспективи

Церебрална атрофия – кои заболявания се крият зад този термин, какво е лечението и какви са перспективите пред лекарите и пациентите? За тайните на мозъка в Lege Artis разговаряме с невролога д-р Нейко Нейков. Церебралната атрофия, по думите на д-р Нейков, е нормален процес, свързан със загубата на неврони. Усъвършенстването на мозъка..

публикувано на 07.05.25 в 12:35

Обхват под 20% в скрининга за рак на маточната шийка – дали това е успех?

В края на 2024 г. Министерството на здравеопазването реализира информационна кампания за профилактика на рака на маточната шийка, финансирана с 2 милиона лева. Резултатът — около 17 000 жени са се включили в скрининга, което представлява едва 20% от заложената цел. На този фон възникват сериозни въпроси за ефективността на вложените средства и подхода към..

обновено на 07.05.25 в 12:33

Смолян отбелязва 100 години проекционни планетариуми със специален филм

На 7 май отбелязваме Международния ден на планетариумите – ден, посветен на местата, които отварят вратите на човечеството към необятния Космос. През 2025 г. празникът е още по-специален, защото се навършват точно 100 години от създаването на първия проекционен планетариум в света – в Deutsches Museum в Мюнхен, Германия . По този повод Планетариумът в..

обновено на 07.05.25 в 10:05