Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е, едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са достатъчни! Така е и според Националната мрежа за децата. Миналата седмица НМД представи своя "Бележник 2024". От 13 години насам тя прави това, а от 2012 г. до сега за пръв път оценката, която постави на държавата, е над средната. Не много, но все пак... За крайната оценка във всички 9 области, в които институциите бяха оценени; за това кои бяха специално наблюдаваните области и какви са изводите, които анализът показва. За всичко това в "Познати и непознати" разговаряхме с Георги Богданов, изп. директор на НМД; проф. д-р Нели Петрова, председател на УС на Института за социални дейности и практики (ИСДП), и с Надежда Цекулова от НМД, член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница.
"За 13 година издаваме този бележник и тази година общата оценка е най-висока – 3.59. Всъщност тази оценка се дава от много хора – специалисти, професионалисти, деца и млади хора, които участваха – над 3200 души. Този бележник показва какъв е напредъкът на държавата, или има ли регрес в някои от областите. Но има и области, в които има напредък" – каза Георги Богданов. Останалата част от общия му анализ чуйте в звуковия файл
Една от специално наблюдаваните от НМД области е грижата на държавата за Детското здраве. Миналата година в тази област държавата получи оценка 2.98. Основен аргумент за тази ниска оценка беше фактът, че липсва цялостен анализ на нуждите на детското здравеопазване, на който да се базира заданието за изграждане на Национална педиатрична болница. Тази година оценката в област Детско здраве е среден 3.49 …
Какво е направила държавата, за да повиши с 51 стотни успеха си – за това разговаряме с Надежда Цекулова - от НМД, член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница. "Това се дължи на няколко стъпки, които бяха направени от институциите – от една страна. За съжаление те бяха доста мудни и затова оставаме пак в средната оценка".
За проблемите в сектор здравеопазване и за изграждането на Национална детска болница разговорът продължи с проф. Нели Димитрова и Георги Богданов. "В здравеопазването има системен проблем, който е свързан с необходимостта в центъра да се постави в центъра човекът, а не медицинската дисциплина. Необходим е холистичен подход. Основният проблем е липсата на концепция за детското здравеопазване. Ние много работим с деца-жертви на престъпление и на насилие и там имаме трудности със съдебно-медицинската експертиза." – каза проф. Петрова. "Не е въпросът да открием една болнична сграда. Важно е какво ще се случва в тази болница. Като НПО-та ние накарахме държавата да мисли за тази болница извън сградата. Да мисли за кадрите, кого и как ще лекуваме там, ще се допитва ли до децата, до родителите; как тази болница ще комуникира с останалите от страната. Това са ключови въпроси. Важно е да си зададем и въпроса по какви стандарти ще се работи там." – добави Георги Богданов. Какво още си казахме – чуйте в звуковия файл.
Миналата година Бележника на НМД – в област Правосъдие за деца, членовете на Мрежата поставиха оценка 3.52. В Бележник 2024 тази оценка е 3.77. Според проф. Нели Петрова, председател на УС на ИСДП , – "Основната причина за този, макар и минимален напредък, са законовите промени по отношение на децата, жертви на престъпление или по отношение на децата, заподозрени в извършване на престъпление. Тези изменения са свързани с малко по-успешното транспониране на европейските директиви."
В края на предаването Георги Богданов обобщи и изводите, които се налагат от направените анализи на работата на държавните институции.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
На 21 февруари 2025 година бе реализиран новият албум на легендарната джаз фюжън група "Йелоуджакетс". 27-ият студиен албум на двукратните носители на..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg