Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Държавата за децата – добър 3.59

Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е, едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са достатъчни! Така е и според Националната мрежа за децата. Миналата седмица НМД представи своя "Бележник 2024". От 13 години насам тя прави това, а от 2012 г. до сега за пръв път оценката, която постави на държавата, е над средната. Не много, но все пак... За крайната оценка във всички 9 области, в които институциите бяха оценени; за това кои бяха специално наблюдаваните области и какви са изводите, които анализът показва. За всичко това в "Познати и непознати" разговаряхме с Георги Богданов, изп. директор на НМД; проф. д-р Нели Петрова, председател на УС на Института за социални дейности и практики (ИСДП), и с Надежда Цекулова от НМД, член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница.

"За 13 година издаваме този бележник и тази година общата оценка е най-висока – 3.59. Всъщност тази оценка се дава от много хора – специалисти, професионалисти, деца и млади хора, които участваха – над 3200 души. Този бележник показва какъв е напредъкът на държавата, или има ли регрес в някои от областите. Но има и области, в които има напредък" – каза Георги Богданов. Останалата част от общия му анализ чуйте в звуковия файл

Една от специално наблюдаваните от НМД области е грижата на държавата за Детското здраве. Миналата година в тази област държавата получи оценка 2.98. Основен аргумент за тази ниска оценка беше фактът, че липсва цялостен анализ на нуждите на детското здравеопазване, на който да се базира заданието за изграждане на Национална педиатрична болница. Тази година оценката в област Детско здраве е среден 3.49

Какво е направила държавата, за да повиши с 51 стотни успеха си – за това разговаряме с Надежда Цекулова - от НМД, член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница. "Това се дължи на няколко стъпки, които бяха направени от институциите – от една страна. За съжаление те бяха доста мудни и затова оставаме пак в средната оценка".


За проблемите в сектор здравеопазване и за изграждането на Национална детска болница разговорът продължи с проф. Нели Димитрова и Георги Богданов. "В здравеопазването има системен проблем, който е свързан с необходимостта в центъра да се постави в центъра човекът, а не медицинската дисциплина. Необходим е холистичен подход. Основният проблем е липсата на концепция за детското здравеопазване. Ние много работим с деца-жертви на престъпление и на насилие и там имаме трудности със съдебно-медицинската експертиза." – каза проф. Петрова. "Не е въпросът да открием една болнична сграда. Важно е какво ще се случва в тази болница. Като НПО-та ние накарахме държавата да мисли за тази болница извън сградата. Да мисли за кадрите, кого и как ще лекуваме там, ще се допитва ли до децата, до родителите; как тази болница ще комуникира с останалите от страната. Това са ключови въпроси. Важно е да си зададем и въпроса по какви стандарти ще се работи там." добави Георги Богданов. Какво още си казахме – чуйте в звуковия файл.

Миналата година Бележника на НМД – в област Правосъдие за деца, членовете на Мрежата поставиха оценка 3.52. В Бележник 2024 тази оценка е 3.77. Според проф. Нели Петрова, председател на УС на ИСДП , "Основната причина за този, макар и минимален напредък, са законовите промени по отношение на децата, жертви на престъпление или по отношение на децата, заподозрени в извършване на престъпление. Тези изменения са свързани с малко по-успешното транспониране на европейските директиви."

В края на предаването Георги Богданов обобщи и изводите, които се налагат от направените анализи на работата на държавните институции.

Снимки: Цвета Николова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кремена Сьодерстрьом

"Частни уроци" изобщо не съществува като термин в Швеция

Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..

публикувано на 21.05.24 в 11:44
Доц. д-р Веселина Вачкова (вляво) и Цвета Николова

Познатите и непознати свети равноапостоли Константин и Елена

Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..

публикувано на 21.05.24 в 09:58
Проф. Мария Малинова

За жените... като за майки

За женското здраве разговаряхме с проф. Мария Малинова. По време на Националната конференция за иновациите в акушерството и гинекологията, опитният специалист и преподавател направи обстоен анализ на причините, симптомите и коварните последици от заболяването ендометриоза. И не само – проф. Малинова отправи полезни съвети към дамите от всички..

публикувано на 21.05.24 в 07:50
Христа Иванова

Еврика! Успешните българи: Христа Иванова

Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..

публикувано на 20.05.24 в 17:05
проф. Ана Кочева

Къде е българската лингвистична география на европейската научна карта

Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието. Основите на европейската лингвистична география са поставени..

публикувано на 20.05.24 в 15:29