Специален гост на "Неделен следобед" отново е режисьорът Огнян Драганов. Поканих го във връзка с предстоящата премиера на Държавна опера Стара Загора – "Норма" от Винченцо Белини, която ще бъде представена на 16 и 17 май.
16 и 17 май. Пак само два спектакъла. На "Евгений Онегин" беше така, на "Ловци на бисери" също. Кога ще правите повече спектакли?
Вижте, такава е философията на всички български оперни театри, особено извън столицата. Като че ли публиката иска малко по-голямо разнообразие и за да стигнем до нея и да не си задаваме въпроса: "аз вече съм гледал "Норма"… или "аз вече съм гледал "Травиата"…, което всъщност прави така, че те да не присъстват на оперно представление (отново на "Травиата" или на друго заглавие, което са гледали), е процес. Както, например, е процес и развиването на един театър и не случайно ние слагаме в началото на тази година в сезона две белкантови опери: първо "Ловци на бисери" на Жорж Бизе и сега – "Норма" на Винченцо Белини, защото развитието на ансамблите в един оперен театър е процес, който трябва да бъде непрекъснат. И тези оперни заглавия, отново казвам в системата белканто, развиват именно този тънък усет към фразата, усет към интонацията, към ритмиката. Защото действително тези опери са написани понякога на предела на човешкия глас - както в "Ловци на бисери" теноровата партия, така и партиите на Норма и Полионе, които са действително високо препятствие за всеки един глас – сопран и тенор.
Сега просто ми отговорихте на въпроса, дори без да съм Ви попитала – защо "Норма"? Той е глупав въпрос, разбира се, но Вие отговорихте много аргументирано
Напротив, именно това подтикна мен и главния диригент на нашия оперен театър Ивайло Кринчев да вземем това решение, защото развитието на ансамблите е изключително важно в един оперен театър. Всъщност това е основната база, върху която се гради цял един спектакъл. Солистите, разбира се, са много важни, но те винаги могат да бъдат избирани и добавяни към спектакъла. Както и режисьорите, сценографите… изобщо високият творчески състав винаги би могъл да бъде избран по най-добрия начин според средствата, които ти притежаваш. Развитието на ансамблите и изобщо развитието на един оперен театър винаги е много важно за оперния директор. Тук разсъждавам като оперен директор, а като оперен режисьор – "Норма" е бисер в световната библиотека на оперното изкуство. Така че, събирайки тези две желания – на режисьора и на мениджъра, всъщност ние стигнахме до идеята да поставим това заглавие за пореден път в Стара Загора.
Двамата с Ивайло Кринчев сте направили избора, но не сте се включили в постановъчния състав – нито той като диригент, нито Вие като режисьор. Обаче постановъчният ви състав е много впечатляващ. Диригент е Диан Чобанов – защо този избор?
Диан Чобанов е диригент, който познава операта като жанр. Човек с много голям опит, натрупан не само в Пловдив, но и в цял свят, той работи и в Италия, в Австрия…, което ни даде основания да го поканим като гост-диригент за този спектакъл. А защо ние не се включваме – нормално е главният диригент и директорът, който е режисьор, да не изземат функцията на всичко онова, което се прави в един оперен театър, защото (ако мога така да се изразя) не е необходимо да има само едно блюдо. Защото, примерно, аз като режисьор и Ивайло Кринчев като диригент – ние след три-четири спектакъла, които правихме в поредица в този оперен театър в началото, когато встъпихме в длъжност, поради факта, че нямахме достатъчно средства, за да каним нито диригенти, нито режисьори, тогава се получи едно натрупване и то носи негативен отпечатък върху всички продукции, които започват да приличат една на друга. Всеки режисьор и всеки диригент (особено режисьор!) има своя отпечатък върху това, което работи. Така че аз в момента избягвам да изземам функциите на режисьор в този театър, тъй като има много други хора, които биха могли да свършат тази работа.
Много ли скъпо ви излезе италианският състав – режисьора и сценографа, които сте поканили? Защото казахте – ако има средства?
Вижте, ние не обявяваме обществени поръчки за оперен режисьор и за сценограф, но пък това е голямо попадение. Аз се познавам с Джандоменико Вакари от много години. Ние се видяхме с него и с Ивайло Кринчев на нашата копродукция с Операта в Каляри и тогава той току-що беше постъпил като интендант на Операта в Лече. Още тогава се зароди тази идея – да направим копродукция. Така че "Норма" е поредната копродукция с един друг италиански театър. Ние сме работили с Операта в Каляри – продукция на "Атила"; работихме костюми и декори за Операта в Генуа; за Пучиниевия фестивал – Торе дел Лаго; и сега това е поредният театър, който проявява интерес да се кооперира с нас и да обединим усилия, за да направим съвместен оперен спектакъл.
А избор на Джандоменико Вакари ли беше художникът Салваторе Русо, който е много известен в България?
Не само в България. Той е известен в Италия, въпреки че е на възраст, не е младо момче… Но той е работил с най-големите режисьори в Италия, като започнем от Висконти, с балетмайстори... А в България аз си спомням Салваторе Русо, когато работех в Софийската опера през далечната 1995 година, за първи път беше тук и направи операта от Карлос Гомес "Гуарани" – сценографията и костюмите. Така че той е познат на българската публика не само от София, разбира се и от фестивала в Правец, работи много и с мен в Старозагорската опера. Това беше огромна помощ, защото той е като една енциклопедия - човек, който познава костюма в такива детайли (историческия костюм), всъщност той помогна на нашето ателие и бих могъл да кажа, че нашето ателие в момента е едно от най-добрите шивашки ателиета за театрални костюми в България.
Потвърждавам! И от "Евгений Онегин", и от "Ловци на бисери", които видях. Прекрасни костюми, просто изумителни, дано в "Норма" да са още по-красиви… Да преминем към солистичния състав, той също много ми харесва. Таня Иванова – сопран с европейска кариера.
Таня Иванова, Тамара Калинкина – това са две певици, които действително заслужават вниманието на българската публика. Таня Иванова, бих казал с малко страх подходи към партията, защото тя мина в друг, много по-драматичен "фах" и влизайки в тази белкантова партия в началото имаше определени опасения. Но вчера слушах първата "италиана" (репетиция с оркестър - бел. ред.) – действително се справя блестящо.Тамара Калинкина е едно бляскаво младо украинско сопрано. И двете работят в нашия оперен театър. Михайло Малафий от месец работи в нашия театър.
Да, това е също украинец, нали?
Да, той е украинец, доскоро беше член на Операта в Лвов. Един действително обещаващ за световна кариера млад тенор, който всъщност израсна в Старозагорската опера. Той при нас дебютира в "Бохеми", в "Травиата", след което направи няколко тура в Европа в едни от най-големите театри - в Римската опера пя. Така че съставът е доста интересен.
Разбрах, че е работил и с Калуди Калудов?
Да, би могло да се каже, че той е ученик на Калуди Калудов.
А на колко години е?
Не мога да кажа точно, но между 30 и 34… млад тенор.
Другите на неговата роля – Ивайло Михайлов, достатъчно известен, много пъти сме го гледали…
Да. Борис Тасков действително за мен е изненада. Това е един тенор, който получи своята изява в тази партия, благодарение на това, че аз исках да го вкарам малко… той се беше впуснал като че ли в една посока да търси по-драматичните и по-спинтови партии. Преди няколко седмици имахме "Бътерфлай" и той изпълни Пинкертон. Бях много приятно изненадан колко добре му се е отразила работата в това заглавие – "Норма". Аз не случайно Ви казах, че всъщност "Норма" е атестат за развитие не само на ансамблите, но и на певческия състав на един оперен театър. Ивайло Джуров е блестящ бас – водещ бих казал в България. Тук едно любопитно име – Любен Байчински. Това е младо момче, което преди една-две години завърши НМА "Проф. Панчо Владигеров", беше в моя клас по актьорско майсторство. В последните две години действително израсна много. Бих казал, че това е един чист български бас. Пожелавам му голям успех, пожелавам му да повярва в себе си и да полети с истински криле, които ще придобие като опит в работата си в оперните театри. Действително се надяваме това да бъде едно следващо име на български централен бас.
Да го запомним – Любен Байчински. И да кажем за Адалджиза – никак не е малка тази партия, много е сериозна.
В тази партия ще видим Даниела Дякова и Емилия Иванова (Емилия Иванова-Джурова - сопран – бел.ред.). Тази партия е написана… изобщо операта "Норма" има няколко версии. Специално Адалджиза е написана за висок мецосопран, така че съвсем спокойно може да се изпълни и от сопран. Правим този не бих казал експеримент, но черпим този опит от световния опит – именно затова слагаме един сопран в ролята на Адалджиза. А Даниела Дякова няма нужда от представяне – тя е един от най-изявените мецосопрани в България.
Беше страхотна в "Африканката"! Гледах я в НДК, също беше прекрасен спектакъл и тя беше изумителна там. Ами, готови ли са вече – декори костюми?
Всичко е готово, ушито, всички костюми са налице. От днес (10 май) започнаха репетициите, които са с пълно оборудване – декор, костюми, реквизит, целият състав работи, така че се надяваме на една прекрасна премиера.
Класическа постановка?
Класическа. Като кажем класическа и модерна – кое е модерно, кое е класическо? Това, което е модерно днес, утре вече не е модерно. Но е опера, която е в традицията на класиката.
Разбирам. Ами, освен да пожелая успех на всички и ще очакваме да видим, да чуем и да отразим това събитие отново, тъй като сега говорим преди премиерата, но много ми се иска да бъде точно толкова хубаво, както последните ви спектакли… Правите много хубави неща! Мисля, че има сериозно развитие в този театър в последните години – може би поне десет.
Оперното дело изисква внимание, изисква безкомпромисност към качеството и в никакъв случай да не залиташ в посоки, които обикновено не са част от действително сериозната опера. Защото всъщност този държавен културен институт е създаден именно, за да развива операта и балета като жанрове, разбира се и оперетата. Така че качеството и професионалният поглед към самия театър и развитието на неговите ансамбли е много важно, за да може в един театър да се постигне резултат именно в това – да бъде добър в правенето на опера.
Още за спектаклите на "Норма" в Стара Загора на 16 и 17 май и документален звук от премиерата очаквайте в предаването "Неделен следобед" на 26 май.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg