Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Когато лекарите станаха писатели...

4
Д-р Фани Цуракова
Снимка: Кирил Чобанов

Перифразата на известния роман, в който се говори предимно за зъболекари и импресионисти, ни послужи за сюжет в дискусията с д-р Фани Цуракова. Популярна като психиатър, лекар и писател д-р Цуракова направи своеобразен лиезон (често използван в психиатричната практика метод) между изкуството да пишеш и да лекуваш. Нашият гост умело свърза лекарските специалности и умението на колегите ѝ от различните съсловия да творят. Кога и защо бе учреден Клуб на писателите-лекари, колко медицина има в литературата и... обратно? Говорихме и за участието на България в работата на световните форуми на лекарите-писатели, художници, драматурзи, сценаристи, творци в една или друга област.


Особен раздел в минутите на съботното издание "За здравето" отделихме на домакинството на нашата страна на международен конгрес на лекарите-писатели. Организацията, очакванията и смисъла на тази проява в средата на месец септември, бе коментирана в ефир и от ревматолога проф. Златимир Коларов. Той направи обобщен анализ на потребностите от творчески изяви на лекарите, преуморени в своите всекидневни грижи и отговорности. И направи кавалерски жест към д-р Фани Цуракова, като изтъкна нейните заслуги за работата ѝ като дългогодишен председател на Клуба. Бяха споменати и първосъздателите и тяхната незабравима роля през годините: д-р Любен Станев и д-р Христо Ганов.

Проф. Боряна Делийска

Още една творческа натура взе "телефонно" участие в здравното издание на националната радиопрограма”Христо Ботев" – проф. Боряна Делийска. Открихме опитния нефролог в южна Италия, където "Слънцето грее еднакво за всички... ". Тя отговори на въпроса: писане или рисуване? Оказа се, че напоследък проф. Делийска се е "сближила" повече с четката, отколкото с перото. И в стила ѝ на художник прекрасно са съчетани светлината, хармонията и красивите багри.

В структурата на цялото предаване "За здравето", разбира се, бе вплетена и "медицинската" нишка – говорихме предимно за психиатрия, но и за ревматология, нефрология и за съпътстващите лечения и терапии.


Следващата ни среща навръх 1 юни ще бъде посветена на детското здраве. Очакваме експертното участие на проф. Владимир Пилософ – почетен председател на Българската педиатрична асоциация, и на професора по детска неврология Венета Божинова.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Астробиологията е наука на бъдещето

Астробиологията се занимава с изучаването на възможностите за  живот на други планети и космически тела в Слънчевата система и Вселената. Основна задача на астробиологията е доказването чрез научни методи как се е зародил животът на нашата планета. Чрез опитни постановки и сложни научни анализи се правят изводи относно възможността и..

публикувано на 03.08.25 в 09:05
Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ във Велес

Добре дошли във Велес

Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..

публикувано на 02.08.25 в 13:13

Световният доклад за дарителството '2025: България е на 61-во място по щедрост

България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи  Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025)   – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..

публикувано на 31.07.25 в 15:40

Загадъчните древни българи

Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..

публикувано на 31.07.25 в 10:35

Технология и природа: Кой избира какви ще бъдем?

За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..

обновено на 29.07.25 в 12:16