В епизод 544 "Трамвай по желание" среща своята публика със забележителния музикант Митко Щерев.
Биографичната справка за Митко Щерев е пълна с обрати и знаци на съдбата. Роден е на 28 януари 1946 г. в Ямбол в бедно семейство. Част от детството му минава в пансиони в Ямбол и Пловдив (1957 – 1964). Отначало свири на акордеон. Завършва музикалното училище в Пловдив със специалност фагот и Академия за музикално и танцово изкуство в същия град. В средата на 1960-те години започва професионалната си дейност в областта на професионалната музика като ръководител на оркестъра на Емил Димитров "Синьо-белите". В началото на 1970-е години е ръководител на оркестър "Маковете", който съпровожда Лили Иванова.
Отстоявайки собствените си разбирания за музиката, през 1974 г. Митко Щерев създава група "Диана Експрес" и оттогава насам е свързан изпълнителски и творчески с нея, като пише почти цялата ѝ музика. По ирония на съдбата неотдавна бе направен нелеп опит за кражба на групата, който бе осуетен чрез съдебни действия.
Митко Щерев се реализира и като популярен композитор на филмова музика. Автор е на музиката на филмите: "Дубльорът", "Осъдени души", "По хълмовете на времето", "Човек от народа", "Адаптация", "Комбина", "La Donna E Mobile". През 1996 г. Съюзът на филмовите дейци в България го избира чрез поименно гласуване за филмов композитор на столетието – наградата, която големият музикант цени най-много.
Композиторът често сменя клавирните инструменти с клавиатурата на компютъра. Литературните му опити са няколко, а сред които изпъква биографичната книга "Забравих си часовника на пианото".
В студиото на "Трамвай по желание" маестрото развива и свои тези за автентичния фолклор, за фасадния патриотизъм, за актуалната действителност. В края на краищата Митко Щерев е убеден, че човек по всяко време трябва да вярва, независимо в какво. Както и е категоричен, че светът и човекът си патят най-много от хитреците.
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg