Какво следва за Европа след изборите за ЕП, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Момчил Инджов, кореспондент на "Клуб Z" в Брюксел.
Кои са печеливши в Европа
"В Европа да се надяваме на европейското мнозинство, защото то се запази. Трите главни политически сили: ЕНП, Прогресивния алианс на социалистите и демократите и либералната група "Обнови Европа" запазиха своето абсолютно мнозинство и ще имат малко над 400 депутати, общо от 720, колкото ще бъде новият ЕП. Това е добрата новина. Лошата е надигането на крайната десница, но и там пък има нещо, което би могло да вдъхне оптимизъм, че май няма да се получи трета крайнодясна група, защото никой не иска да се съюзява с "Алтернатива за Германия", освен нашето "Възраждане" и още една-две малки партии."
Европейското блаженство
"Никога не е имало такова, защото дори и да е изглеждала задрямала Европа, това никога не е било така, защото благоденствието не може да бъде оставено на самотек. То трябва да се поддържа, това е както ако запалите дърва, за да горят, трябва непрекъснато да се слагат подпалки. Същото важи и за благоденствието и демокрацията – те трябва да се поддържат и отстояват. Защото, ако се оставят на самотек, нещата тръгват на лошо, и ето, при малкото проявена небрежност през последните години това доведе до вдигане на крайната десница. Даже тази небрежност и подценяване на опасността доведе до войната в Украйна."
Подценените Путин и пропаганда
"ЕП е все пак една демократична европейска институция. Т.е. там има постоянно избори на пет години, което означава, че колкото и успешен управник да си, се явяваш на изпит. Това е един начин за самокоригиране. Тъй като Европа е демократично устроена, тя успява да се самокоригира. Когато обществото и системата са демократични, винаги може да се самокоригират. Путин беше подценен още през 2000 година, на седмия-осмия месец, след като стана президент, когато потъна подводницата "Курск", защото реакцията му, поне нас от Източна Европа, ни върна в Съветските времена, където за такива бедствия и катастрофи се премълчаваше и човешкият живот нямаше стойност. Но няма нищо опасно, няма да умре ЕС."
Франция
"Моето мнение е, че Макрон постъпи правилно, защото сега е шансът да се попречи на крайната десница да овладее Франция. Или да ѝ се попречи повече, отколкото след три години, когато във Франция са президентските избори. Сега ще ѝ се попречи повече, отколкото тогава би могло, и това ще стане чрез избори и чрез коалиция. Хората просто виждат, че самото свикване на тези предсрочни избори е тъкмо резултат от ниското доверие, но и би трябвало да видят и че това е един сигнал, една червена лампичка за надигащата се опасност. Според мен, това цели Макрон."
Доколко обществото припознава случващото се като опасност
"Ще припомня нещо, което се случи преди малко повече от 20 години, когато до втория кръг на президентските избори достигнаха Жак Ширак и Жан-Мари льо Пен - бащата на Марин льо Пен. Тогава кандидатът на социалистите отпадна и социалистите гласуваха с омерзение, даже демонстративно пускаха бюлетините с ръкавици, след което ги хвърляха, но все пак гласуваха в полза на Ширак. Така че, може би ще се стигне пак до там – ще гласуват с омерзение за Макрон, за по-малката злина. Това се случва навсякъде все пак, не само в България."
Процесите във Франция, Германия, Австрия, България
"Разбира се, грешките водят до наказателен вот, защото гласуването за крайнодесни формации може да се тълкува и като наказателен вот, защото проблемът с миграцията е твърде голям в Западна Европа и не само. Проблемът с огромната бюрокрация в някои държави също е важен. Има и по-дребни проблеми, например аз живея в Брюксел, един от градовете с най-кошмарно движение. Едно време преди 15-20 години магазините се зареждаха нощем. Сега напълно нормална картина е посред бял ден в час пик, пред някой магазин на неширока улица, но с интензивно движение, да спре камион и да зарежда магазин. Това се прави, защото бизнесът, видите ли, би пострадал от кризата и не иска да плаща пари за извънреден труд през нощта. Е, как да не е в състояние да плаща?! В състояние е да плаща, разбира се. Това са малки наглед неща, но дразнят хората и водят до кризи, от които популистите печелят. Хайде обяснете това на един обеднял, ядосан човек в резултат от някаква криза, че популистите няма да оправят нещата. Той просто не иска да слуша и не можете да му се скарате."
Еднакви ли са процесите в България и в Европа
"Хем са еднакви, хем не са, защото все пак в България има нещо специфично – тя е държава от Източна Европа. Освен това, България, заедно с Румъния, е сред страните, които закъсняха със седем години с промените, т.е. ние вървим седем години назад. Това води до един по-изостанал манталитет на гражданите по отношение на това какви партии влизат в нашия парламент. Предимството на България пред страни като Грузия и Македония е, че е член на ЕС и не трябва да се допусне по никакъв начин да излиза от него. Вярвам, че няма и да има толкова силни желания за това, защото мнозина разбират все пак, че има някакви ползи – и те са повече от вредите."
Снимка – личен архивВ деня, наричан от народа ни Трифон Зарезан, насочваме вниманието ви към значението на виното в религиозните традиции на юдеи и християни. Виното е една от най-старите напитки в историята на човечеството. Различните култури и цивилизации придават на виното различен символичен и духовен характер, което е довело до образуването на уникални ритуали..
Александър Лукашенко спечели седми пореден мандат на изборите миналата седмица. Западните лидери не признават за свободен и честен вота заради репресиите над опозицията в бившата съветска република. Режимът на Лукашенко забрани независимите медии в страната, а опозиционните лидери или са в наказателни колонии, или в изгнание в чужбина. Какво..
Какъв е административноправният режим на защитените зони. В юридическото предаване "Законът и Темида" представяме монографията "Административноправен режим на защитените зони" на доц. Надежда Христова – преподавател в Юридическия факултет на УНСС и арбитър в Арбитражния съд при Българската стопанска камара. "Една от причините за написването на..
Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и укрепваме връзките в семейството. Именно тази идея е в основата на творческия път на певицата Виктория Куприна , която открива красотата на българската музика и решава да я сподели със света...
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е седмо издание. Европейската комисия (ЕК), като пазител на учредителните Договори в..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg