Трябва ли а се премахне следствената тайна? Тази следствена тайна свещена крава ли е? Ние трябва ли да я пазим, или може да я погазим? Това е темата на предаването "Законът и Темида".
Тодор Тодоров, криминалист и графолог, консултант на "Законът и Темида", коментира:
Колко е важна следствената тайна
"Следствената тайна се извежда от понятието "следствие". В такава абсурдност живеем днес, че стигнахме до положение да изясняваме дали следствената тайна трябва да отпадне, или трябва да се запази.
Следствената тайна се формира от всяко следствено дело. А следственото дело е съвкупност от всички доказателства, факти, обстоятелства, набор от експертизи и други, които се събират за доказване на едно престъпление и за доказване на съпричастността на извършителя или пък за неговото оневиняване."
Още в миналото наказателнопроцесуалните системи са две:
"Едната е англосаксонската, която се използва в САЩ, Канада. Характеризира се с това, че няма почти никаква разделеност между досъдебното производство и съдебното производство. Те са неделими. Там има една основна фигура – съдия-следовател. Този съдия-следовател, както събира доказателства, в един момент ползва другата си функция на съдия и съди уличеното лице. Англосаксонската система не намира приложение у нас.
При нас приложение намира т.нар. "континентална" система, която е френска и немска, т.е. от теченията на двете наказателнопроцесуални системи. България принадлежи към втората – още от 1897 г. ние сме приели наказателнопроцесуалната система от континентален тип. Следствието е отделно производство от съдебното производство и разследването завършва с обвинителен акт. В България разследването се извършва от два процесуални субекта – следовател и разследващ полицай (преди се наричаше дознател, а делата в прерогативите на МВР – дознание). Разследващите полицаи обикновено разследват дела, не много сложни, за леки престъпления, но това не означава, че те не могат да участват в разследването и на по-тежки престъпления.
В по-тежките престъпления – с практическа и правна сложност – основната фигура за разследването е следователят. Той разследва под ръководството на прокурора. Прокурорът също е разследващ орган. Прокурорът, като господар на досъдебното производство, наблюдава методично и дава указания. Често пъти при по-тежки престъпления прокурорът влиза в преки разследващи функции – да събира доказателства и да разпитва свидетели. Това са двата субекта в нашия тип разследване."
Тодор Тодоров сподели с болка, че следствената тайна основно се нарушава от прокуратурата, особено в последните 10 години. "А прокуратурата е основната институция, която трябва да брани следствената тайна. Но тя с обяснението, че около някои от делата има обществен интерес, трябва да бъдат задоволени желанията на обществото да узнае някои факти. Вдигат следствената тайна и произнасят факти и обстоятелства по медиите.
Напоследък ми прави впечатление, че прокуратурата е част от онези сили, които искат да се премахне следствената тайна, за да се ползва от други хора. Тези хора най-често са политици. Тези хора са си въобразили, че с компромати и с подхвърляния на факти и обстоятелства по разследвания, предварителни проверки или други, ще оклеветят опонента и ще го обезсилят. Фактически не става така."
Тодоров е категоричен, че е абсурдно да падне следствената тайна, като се аргументира с примери. Според него разследването много ще се усложни. "Искането да падне следствената тайна е един съвременен маккартизъм."
Още за важността на следствената тайна, за контролната роля на съда в следствието, примери от недалечното минало, за нарушаваното на правата на пострадали, за предимствата на англосаксонската и на континенталната система, за обществената оценка на нашата съдебна система – чуйте целия разговор от звуковия файл.
Снимка – БНР
В неделното евангелско четиво единствено през Великия пост директно се говори за нуждата от поста и молитвата, за тяхното огромно значение за живота на вярващия. Свързано ли е това с чествания днес св. Йоан Лествичник и защо? За нашата стълба към небето. Защо у мнозина четенето на "Лествицата" на св. Йоан предизвиква страх и смущение. Кой може да..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров , руски журналист, работил за Би Би Си, обявен за чуждестранен агент от РФ и избягал оттам. "Тези разговори приличат на събиране на кубчета в детството...
Биодинамичното земеделие възниква в началото на миналия XX век, като следствие от философските възгледи на Рудолф Щайнер и като отговор на първите тенденции в индустриализирането на земеделието. Теодор Насър е педагог и танцьор и преподавател по хип-хоп танци, попаднал изненадващо в полето на земеделието, в частност на биодинамичното земеделие...
Пропагандата и дезинформацията срещу Европейския съюз и европейските институции след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Димитър Вацов , председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София и преподавател по философия в Нов български университет. "Докладите на..
Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг, главният редактор на "Атлантик", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ. Защо не са използвали специалните..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
Историята в романа "Дървеният костюм" на пръв поглед е сюрреалистична, абсурдна, но въображаемото и реалното се допълват от черен хумор, който постоянно..
Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg