Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Велизар Шаламанов: Какво означава да зачеркнеш един народ

Снимка: Егор Кучерук, The Kyiv Indipendent

Какво се крие зад прецизното нападение на болницата "Охматдит" в Киев? Какво лежи под останките ѝ? Какво представлява пактът "Украински договор" в помощ на Киев, който бе обявен в рамките на срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Как пакетът от инициативи, както и ангажиментът за помощ към Украйна, докато надделее срещу агресията на Русия, ще помогне на страната да се справи с решимостта на Кремъл да изтрие културата и самото съществуване на Украйна? В "Мрежата" коментира доц. д-р Велизар Шаламанов, военен експерт.

Да зачеркнеш някого от географската карта

"Това беше целта и тя беше формулирана с неясни термини като "денацификация" и "демилитаризация", но какво означава да отнемеш националната идентичност на един народ и да отнемеш неговата способност да се отбранява – това означава да го зачеркнеш. И ние виждаме цял комплект от античовешки дейности на руската машина, като разрушаване на болници, училища, църкви, театри, пазари, от една страна, от друга страна – отвличане на украински граждани, на деца и практически насилствено осиновяване. И неслучайно има решение на Съда в Хага по този въпрос. Заедно с това наблюдаваме практически хвърляне на  фронта на неподготвени хора, на хора-наемници от целия свят, които са готови да се сражават в името на злото. Така че едва ли би трябвало да свеждаме всичко до тази борба между доброто и злото, но изглежда, че все повече тази агресия на Русия в Украйна няма как да бъде описана цялостно и да бъде разбрана, ако не бъде сведена до тези изчистени категории."

Извинението като етична норма

"Няма защо да ходим в Украйна. Вие в българската история чули ли сте извинение на Съветската армия за това, което е извършила, или извинение на БКП за лагерите и изтезанията, за прекършените съдби на поколения българи? Това е идеология и тази идеология е идеология на злото, така че сега, някак си, тя се е вдигнала на още по-високо ниво, за съжаление, в Кремъл. За съжаление дори Руската православна църква е част от това зло в кавички или без кавички. Ако ние тръгнем в тази посока ще стигнем до много тъжни изводи. Важно е да се намери решение и решението минава през три линии: 

Първо, всеобхватна военна помощ за Украйна, защото Русия разбира само от военна сила в рамките на принципите на ООН. На второ място, все по-сериозни санкции срещу Русия, така че тя да не може да поддържа тази агресия и включително много ясни санкции за всички, които подкрепят Русия, пък било то и Китай. И на трето място, отворена врата за това Украйна да бъде напълно интегрирана в нашия свободен свят, какъвто е изборът на украинците, след като надделеят в тази война над Русия без никаква заплаха за  териториалната цялост и суверенитета на Русия, но с ясно послание, че руснаците ще бъдат изправени пред справедлив съд за военните престъпления, за разрушенията и ще платят за това, защото това е смисълът на справедливостта и на мира."

Западът и войната в Украйна

"Западът това е и България, така че въпросът означава дали в България имаме представа за войната в Украйна? Аз мисля, че имаме недостатъчна представа, но наистина може тази представа да се задълбочи, ако имаме военни кореспонденти, ако имаме повече информация, ако това е разширена тема за нашите изследователски центрове и за нашите институции./.../, но аз съм съгласен със същността на вашия въпрос, защото в него става дума за човешкото разбиране на тази война, защото в крайна сметка, ако ние не можем да проявим съчувствие, състрадание, емпатия към тези хора, които страдат, ние никога няма да можем да вземем правилното решение. Когато не взимаме правилните решения, можем да се окажем в ситуацията на Украйна един ден и тогава на нас наистина няма да има кой да ни помогне. 

Обществото в България има много сериозен проблем с емпатията, според мен, въпреки че много хора у нас, както и Украинското посолство, полагат неимоверни усилия, включително с посланията на художници, на писатели, на поети, на хора от киното, да стигнат до сърцето на  българите, но все още и то главно поради сгрешената стратегическа комуникация на най-високо ниво – президент - парламент, в някаква степен и Министерски съвет – все лидери на мнения в България, хората са по-скоро разделени, отколкото обединени в емпатията си към жертвата и в желанието доброто да надделее и злото да бъде изкоренено от нашия живот."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Егор Кучерук, The Kyiv Indеpendent


По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21