Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Михас, където няма други таксита освен магарета

Нямаше да знам, че градчето Михас пуебло изобщо съществува, ако нашият гид в Испания не беше настоял непременно да го видим. Не стана нужда да ме убеждава. И без това бях омагьосана от белите "букети", които избухваха внезапно на фона на зелените андалусийски планини Кордилерас Бeтикас, докато пътувахме. 

Разказаха ни, че в тези труднодостъпни местности първоначално се криели маврите, после испанската версия на Робин Худ – бандолиерите, които ограбвали богаташките вили и раздавали намереното на бедните.

Извадих си заключението, че белите градчета на Андалусия (Pueblos Blancos) са построени в края на девети век. Създателите им, маврите, са донесли от Северна Африка умението да издигат крепости и изящни домове с вътрешни дворове – патио.


Управлението им приключило и католиците ги прогонили, но се отнесли грижливо към оставеното от тях. Е, всички минарета са се превърнали в часовникови кули или камбанарии.
Михас е едно от тези съхранени бели градчета на Андалусия, чиято история започва от древни времена. За любителите на сухите факти: населението на Михас е около 80 хиляди души, намира се на 43 км от Малага на 430 метра над морското равнище. Повечето му обитатели са чужденци – араби от Магреба, които държат магазинчетата за кожени изделия и сувенири, германци и солидно количество оттеглили се британци.

Защо точно британци? Те имат пряка връзка с една от забележителностите на градчето – т.нар. буро такси (на испански буро е магаре).

В средата на ХХ век, когато населението на Европа току-що се е измъкнало от кръвопролитията на Втората световна война и е възродило желанието си за пътуване, отегчените от "Мъгливия Албион" англичани се втурнали във всички южни посоки. Една от тях била към Малага.

Харесвало им да отсядат в крайбрежните хотели, да се къпят в ласкавото Средиземно море и да преяждат с местните гозби, без досадни туристи наоколо.


Започнали да се оглеждат и за имоти и градчето с белите си къщи, обсипани с керамични саксии и кокетни балкончета, ги омагьосало. Само дето не било хич лесно да вървиш пеш 20 км нагоре в планината. За тяхно щастие, по пътеките курсирали местните фермери със своите магаренца. Срещу щедро заплащане те возели британците до Михас и после ги връщали в хотелите им.

Скоро осъзнали, че добичетата носят много по-високи прихода ако ги използват като такси, отколкото когато работят на полето. За няколко години всички магаренца се превърнали в буро-такси.
По някое време защитниците на животни вдигали протести за "клетата им участ", но жителите на града доказали, че откакто карат туристи, а не влачат товари, продължителността на живота им се е увеличила. И сега са основна атракция в Михас.

Градчето е страхотно място за еднодневна лежерна разходка и съзерцание. То е разположено на тераси и на почти всяка висока точка има наблюдателна площадка, откъдето се разкрива потресаваща гледка към крайбрежието.

Ако видите на скалата бяла човешка фигура, не подминавайте. Това е загадъчната църква Девата от де ла Пеня, изкопана в пещерата от монахини.
Загадъчната църква Девата от де ла Пеня, изкопана в пещерата от монахини
Тя сякаш крие някаква тайна. Такова поне е усещането, когато влезете вътре. Местните жители много я тачат, защото с нея е свързана красива легенда. На 30 май 1586 година на две пастирчета, момче и момиченце, които тичали край добитъка, се явила Дева Мария във вид на бял гълъб. След още два дни отново се явила на деца от градчета, а на третия – засияла пред всички жители в обичайния си образ.

От тогава 2 юни се смята за специален празник, на който се поднасят цветя на Девата, а децата обличат най-красивите си дрехи.

Недалеч е общинският музей, чиито вход е безплатен, а близо до него – най-малката арена за корида в света. Тя е построена през 1900 година и отвън прилича на кораб. Не пропускайте и Църквата на непорочното зачатие.

Тя прилича повече на военно укрепление или мавритански замък, но всъщност преди векове кулата ѝ е била минаре. През 1631 година е превърната в камбанария.

В Михас мавританският и европейският дух, християнската и мюсюлманската архитектура са се прегърнали миролюбиво и са оставили следи и в местната кухня. Ако ви се случи да минете от там, запомнете, че близо до мелницата се намира първият Музей на миниатюрите в света, основан през 1972 година от хипнотизатора Хуан Елехидо Мийан.

Снимки: Магдалена Гигова

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05