Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Михас, където няма други таксита освен магарета

Нямаше да знам, че градчето Михас пуебло изобщо съществува, ако нашият гид в Испания не беше настоял непременно да го видим. Не стана нужда да ме убеждава. И без това бях омагьосана от белите "букети", които избухваха внезапно на фона на зелените андалусийски планини Кордилерас Бeтикас, докато пътувахме. 

Разказаха ни, че в тези труднодостъпни местности първоначално се криели маврите, после испанската версия на Робин Худ – бандолиерите, които ограбвали богаташките вили и раздавали намереното на бедните.

Извадих си заключението, че белите градчета на Андалусия (Pueblos Blancos) са построени в края на девети век. Създателите им, маврите, са донесли от Северна Африка умението да издигат крепости и изящни домове с вътрешни дворове – патио.


Управлението им приключило и католиците ги прогонили, но се отнесли грижливо към оставеното от тях. Е, всички минарета са се превърнали в часовникови кули или камбанарии.
Михас е едно от тези съхранени бели градчета на Андалусия, чиято история започва от древни времена. За любителите на сухите факти: населението на Михас е около 80 хиляди души, намира се на 43 км от Малага на 430 метра над морското равнище. Повечето му обитатели са чужденци – араби от Магреба, които държат магазинчетата за кожени изделия и сувенири, германци и солидно количество оттеглили се британци.

Защо точно британци? Те имат пряка връзка с една от забележителностите на градчето – т.нар. буро такси (на испански буро е магаре).

В средата на ХХ век, когато населението на Европа току-що се е измъкнало от кръвопролитията на Втората световна война и е възродило желанието си за пътуване, отегчените от "Мъгливия Албион" англичани се втурнали във всички южни посоки. Една от тях била към Малага.

Харесвало им да отсядат в крайбрежните хотели, да се къпят в ласкавото Средиземно море и да преяждат с местните гозби, без досадни туристи наоколо.


Започнали да се оглеждат и за имоти и градчето с белите си къщи, обсипани с керамични саксии и кокетни балкончета, ги омагьосало. Само дето не било хич лесно да вървиш пеш 20 км нагоре в планината. За тяхно щастие, по пътеките курсирали местните фермери със своите магаренца. Срещу щедро заплащане те возели британците до Михас и после ги връщали в хотелите им.

Скоро осъзнали, че добичетата носят много по-високи прихода ако ги използват като такси, отколкото когато работят на полето. За няколко години всички магаренца се превърнали в буро-такси.
По някое време защитниците на животни вдигали протести за "клетата им участ", но жителите на града доказали, че откакто карат туристи, а не влачат товари, продължителността на живота им се е увеличила. И сега са основна атракция в Михас.

Градчето е страхотно място за еднодневна лежерна разходка и съзерцание. То е разположено на тераси и на почти всяка висока точка има наблюдателна площадка, откъдето се разкрива потресаваща гледка към крайбрежието.

Ако видите на скалата бяла човешка фигура, не подминавайте. Това е загадъчната църква Девата от де ла Пеня, изкопана в пещерата от монахини.
Загадъчната църква Девата от де ла Пеня, изкопана в пещерата от монахини
Тя сякаш крие някаква тайна. Такова поне е усещането, когато влезете вътре. Местните жители много я тачат, защото с нея е свързана красива легенда. На 30 май 1586 година на две пастирчета, момче и момиченце, които тичали край добитъка, се явила Дева Мария във вид на бял гълъб. След още два дни отново се явила на деца от градчета, а на третия – засияла пред всички жители в обичайния си образ.

От тогава 2 юни се смята за специален празник, на който се поднасят цветя на Девата, а децата обличат най-красивите си дрехи.

Недалеч е общинският музей, чиито вход е безплатен, а близо до него – най-малката арена за корида в света. Тя е построена през 1900 година и отвън прилича на кораб. Не пропускайте и Църквата на непорочното зачатие.

Тя прилича повече на военно укрепление или мавритански замък, но всъщност преди векове кулата ѝ е била минаре. През 1631 година е превърната в камбанария.

В Михас мавританският и европейският дух, християнската и мюсюлманската архитектура са се прегърнали миролюбиво и са оставили следи и в местната кухня. Ако ви се случи да минете от там, запомнете, че близо до мелницата се намира първият Музей на миниатюрите в света, основан през 1972 година от хипнотизатора Хуан Елехидо Мийан.

Снимки: Магдалена Гигова

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10
проф. Златозар Боев

Скоро учени ще "възкресят" птицата Додо

Наскоро проф. Златозар Боев представи най-новата "звезда" в експозицията на Националния природонаучен музей – 3D модел на птицата Додо, емблематичен вид за учените и природозащитниците, който поставя началото на печалната поредица на изчезналите от лицето на Земята видове животни – жертви на човешкото безразсъдство, алчност и непросветеност. Ще се..

публикувано на 28.10.25 в 09:45
инж. Веселина Енева

Еврика! Успешните българи и Националният политехнически музей

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..

публикувано на 27.10.25 в 17:00

Имунитет и ваксини – разумното решение

Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...

публикувано на 27.10.25 в 15:35