Нямаше да знам, че градчето Михас пуебло изобщо съществува, ако нашият гид в Испания не беше настоял непременно да го видим. Не стана нужда да ме убеждава. И без това бях омагьосана от белите "букети", които избухваха внезапно на фона на зелените андалусийски планини Кордилерас Бeтикас, докато пътувахме.
Разказаха ни, че в тези труднодостъпни местности първоначално се криели маврите, после испанската версия на Робин Худ – бандолиерите, които ограбвали богаташките вили и раздавали намереното на бедните.
Извадих си заключението, че белите градчета на Андалусия (Pueblos Blancos) са построени в края на девети век. Създателите им, маврите, са донесли от Северна Африка умението да издигат крепости и изящни домове с вътрешни дворове – патио.
Управлението им приключило и католиците ги прогонили, но се отнесли грижливо към оставеното от тях. Е, всички минарета са се превърнали в часовникови кули или камбанарии.
Михас е едно от тези съхранени бели градчета на Андалусия, чиято история започва от древни времена. За любителите на сухите факти: населението на Михас е около 80 хиляди души, намира се на 43 км от Малага на 430 метра над морското равнище. Повечето му обитатели са чужденци – араби от Магреба, които държат магазинчетата за кожени изделия и сувенири, германци и солидно количество оттеглили се британци.
Защо точно британци? Те имат пряка връзка с една от забележителностите на градчето – т.нар. буро такси (на испански буро е магаре).
В средата на ХХ век, когато населението на Европа току-що се е измъкнало от кръвопролитията на Втората световна война и е възродило желанието си за пътуване, отегчените от "Мъгливия Албион" англичани се втурнали във всички южни посоки. Една от тях била към Малага.
Харесвало им да отсядат в крайбрежните хотели, да се къпят в ласкавото Средиземно море и да преяждат с местните гозби, без досадни туристи наоколо.
Започнали да се оглеждат и за имоти и градчето с белите си къщи, обсипани с керамични саксии и кокетни балкончета, ги омагьосало. Само дето не било хич лесно да вървиш пеш 20 км нагоре в планината. За тяхно щастие, по пътеките курсирали местните фермери със своите магаренца. Срещу щедро заплащане те возели британците до Михас и после ги връщали в хотелите им.
Скоро осъзнали, че добичетата носят много по-високи прихода ако ги използват като такси, отколкото когато работят на полето. За няколко години всички магаренца се превърнали в буро-такси.
По някое време защитниците на животни вдигали протести за "клетата им участ", но жителите на града доказали, че откакто карат туристи, а не влачат товари, продължителността на живота им се е увеличила. И сега са основна атракция в Михас.
Градчето е страхотно място за еднодневна лежерна разходка и съзерцание. То е разположено на тераси и на почти всяка висока точка има наблюдателна площадка, откъдето се разкрива потресаваща гледка към крайбрежието.
Ако видите на скалата бяла човешка фигура, не подминавайте. Това е загадъчната църква Девата от де ла Пеня, изкопана в пещерата от монахини.
Загадъчната църква Девата от де ла Пеня, изкопана в пещерата от монахини
Тя сякаш крие някаква тайна. Такова поне е усещането, когато влезете вътре. Местните жители много я тачат, защото с нея е свързана красива легенда. На 30 май 1586 година на две пастирчета, момче и момиченце, които тичали край добитъка, се явила Дева Мария във вид на бял гълъб. След още два дни отново се явила на деца от градчета, а на третия – засияла пред всички жители в обичайния си образ.
От тогава 2 юни се смята за специален празник, на който се поднасят цветя на Девата, а децата обличат най-красивите си дрехи.
Недалеч е общинският музей, чиито вход е безплатен, а близо до него – най-малката арена за корида в света. Тя е построена през 1900 година и отвън прилича на кораб. Не пропускайте и Църквата на непорочното зачатие.
Тя прилича повече на военно укрепление или мавритански замък, но всъщност преди векове кулата ѝ е била минаре. През 1631 година е превърната в камбанария.
В Михас мавританският и европейският дух, християнската и мюсюлманската архитектура са се прегърнали миролюбиво и са оставили следи и в местната кухня. Ако ви се случи да минете от там, запомнете, че близо до мелницата се намира първият Музей на миниатюрите в света, основан през 1972 година от хипнотизатора Хуан Елехидо Мийан.
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
