Изследвайки българския емигрантски печат до средата на ХХ век и по-специално двата най-дълго издавани вестника – "Народен глас" и "Македонска трибуна", проф. Веселка Желязкова от Кирило-Методиевския научен център към БАН е впечатлена от голямото количество публикации, посветени на делото на славянските първоучители, и упованието на сънародниците ни в него като опора за духа и народностното им съзнание.
В предаването "За думите" проф. Желязкова споделя фактите, които открива в изданията, и които представи в доклада си по време на втория международен форум за кирилицата по инициатива на вицепрезидентката на Република България Илияна Йотова, който се проведе неотдавна в София и Пловдив под надслов "Азбука, език, идентичност".
Вестник "Народен глас" започва да се издава през 1907 г. в Гранит Сити, смятан за "столица" на българската емиграция в Съединените Щати. Списва се със стремеж към обективност и достоверност при представянето на научните постижения на европейската славистиката от епохата, публикува изследвания на известни български учени.
"Македонска трибуна" излиза от 1927 г. в Индианополис и се отличава с емоционалния и патетичен стил, с който се изразява гордостта от приноса на българите за запазване и продължаване делото на светите братя.
Темите, които се обсъждат в изданията, са етническият произход на първоучителите, родината и характерът на езика им, съдбата на делото им в България, книжовната дейност на учениците им, сред които особено изпъква св. Климент Охридски. Обсъжда се приносът на Кирило-Методиевото дело за духовното израстване на други славянски и неславянски народи, обобщава проф. Желязкова.
Родолюбивите чувства и националната гордост обаче почти винаги са преплетени с носталгия и горчивина от несправедливата и жестока участ на родния край – Македония, останала под чужда власт и подложена на безмилостно обезбългаряване.(Преобладаващата част от българската емиграция в Северна Америка произхожда от българските земи, останали след 1913 г. под чужда политическа власт.) В дописка от Калифорния за в. "Народен глас" от 20 май 1938 г., цитирана от проф. Желязкова, пише: "...за срам на "цивилизована" Европа, за позор на славянството, днес в Македония, люлката на славянската писменост, езикът на Кирил и Методий е забранен!.. Нито едно българско училище нито в гръцка, нито в сръбска Македония!.. Но не се гаси туй, що не гасне! Не е далеч денят, когато над поробената ни родина ще блесне слънцето на свободата, из родни балкани наново ще екне българска реч...".
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Галина Кючукова от Радио Кържали се среща с един 18-годишен младеж от Кърджали, който това лято донесе първи медал за България от Международната олимпиада по история в Париж. Сребърният медал за Любо е най-голямото му постижение досега, въпреки че има над 30 награди от национални и международни ученически състезания, защото, както казва той,..
Владина Цекова е обиколила над 70 държави. Била е фотомодел, рекламен директор, продуцент на телевизионни предавания. Има стаж и като детска учителка. Но преди всичко Владина е добротворец. Десет минути след новината за наводненията в Карловско, тя беше на влака с гумени ботуши в торбата. Автор и сценарист е на филма за световноизвестния физик и голям..
Днес и утре (9 и 10октомври) Университетът по архитектура, строителство и геодезия ще бъде домакин на третото издание на форума "Дни на кариерата – Студентите посрещат бизнеса". В събитието ще се включат над 70 компании и институции от строителния сектор, които ще представят своята дейност и възможностите за стажове и професионална реализация на..
Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени от Париж, само успях да му кажа "Чакай да включа записвачката", за да не прекъсна интересния му разказ. Интервюто започна с факта, че е посетил едно място в Париж – оберж (ресторант) Никола Фламел,..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света, подложени на някакъв вид лекарствена терапия. С нашия гост проф. Татяна Бенишева разговаряхме дни преди конгреса на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в София, насрочен за 9 октомври 2025 г...
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата..
Защо според Илиян Василев ситуацията в България – от кризата с боклука в София до войната между прокуратурата и съда – може да бъде наречена Операция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
