Изследвайки българския емигрантски печат до средата на ХХ век и по-специално двата най-дълго издавани вестника – "Народен глас" и "Македонска трибуна", проф. Веселка Желязкова от Кирило-Методиевския научен център към БАН е впечатлена от голямото количество публикации, посветени на делото на славянските първоучители, и упованието на сънародниците ни в него като опора за духа и народностното им съзнание.
В предаването "За думите" проф. Желязкова споделя фактите, които открива в изданията, и които представи в доклада си по време на втория международен форум за кирилицата по инициатива на вицепрезидентката на Република България Илияна Йотова, който се проведе неотдавна в София и Пловдив под надслов "Азбука, език, идентичност".
Вестник "Народен глас" започва да се издава през 1907 г. в Гранит Сити, смятан за "столица" на българската емиграция в Съединените Щати. Списва се със стремеж към обективност и достоверност при представянето на научните постижения на европейската славистиката от епохата, публикува изследвания на известни български учени.
"Македонска трибуна" излиза от 1927 г. в Индианополис и се отличава с емоционалния и патетичен стил, с който се изразява гордостта от приноса на българите за запазване и продължаване делото на светите братя.
Темите, които се обсъждат в изданията, са етническият произход на първоучителите, родината и характерът на езика им, съдбата на делото им в България, книжовната дейност на учениците им, сред които особено изпъква св. Климент Охридски. Обсъжда се приносът на Кирило-Методиевото дело за духовното израстване на други славянски и неславянски народи, обобщава проф. Желязкова.
Родолюбивите чувства и националната гордост обаче почти винаги са преплетени с носталгия и горчивина от несправедливата и жестока участ на родния край – Македония, останала под чужда власт и подложена на безмилостно обезбългаряване.(Преобладаващата част от българската емиграция в Северна Америка произхожда от българските земи, останали след 1913 г. под чужда политическа власт.) В дописка от Калифорния за в. "Народен глас" от 20 май 1938 г., цитирана от проф. Желязкова, пише: "...за срам на "цивилизована" Европа, за позор на славянството, днес в Македония, люлката на славянската писменост, езикът на Кирил и Методий е забранен!.. Нито едно българско училище нито в гръцка, нито в сръбска Македония!.. Но не се гаси туй, що не гасне! Не е далеч денят, когато над поробената ни родина ще блесне слънцето на свободата, из родни балкани наново ще екне българска реч...".
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от..
Художничките Ива Колоренчова и Маркета Варадиова представят съвместна инсталация в изложбеното пространство на Чешкия център, вдъхновена от пейзажа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
