Реставрираната Байракли джамия в град Самоков беше домакин на първото издание на пленера "Нишките на времето", който се проведе от 13 август до 16 август 2024 г. А на 17 август бе официално открита изложба на творци, работещи в няколко области, част от тях са от Самоков.
Програма "Христо Ботев" избра Сарафската къща в Самоков за домакин на предаването "Домът на музите". Къщата е била собственост на известната еврейска фамилия Арие, напуснала Виена и заселила се по българските земи в края на ХVІІІ век. Днес е превърната е в паметник на културата от национално значение и е собственост на фонд "13 века България".
"Самоков е градът на Захари Зограф. Ето защо много хора на изкуствата избраха този град. Малък, но космополитен и винаги е бил кръстовище на търговски и културни интереси. Така че тези нишки на времето са наистина от време оно и те трябва да бъдат еластични, но и трайни, за да могат да запазят както традицията, така и съвременното изкуство, което се нуждае от своята подкрепа", посочва Бисера Йосифова, изпълнителен директор на Националния дарителски фонд "13 века България".
Тя допълва, че ще бъде откупено по едно произведение от автор, което ще бъде дарено на Самоковската художествена галерия "Проф. Васил Захариев", а това ще допринесе за обогатяването на фонда ѝ.
Моторът на първото издание на пленера "Нишките на времето" е изкуствоведът доц. д-р Борис Данаилов. Той посочва, че, за да се направи един такъв проект, човек трябва да се огледа наоколо и да види с какъв потенциал разполага. Няколко са факторите, които предопределят извеждането на някакъв проект: континент, автори, партньори, които са свързани с реализацията на визуалните изкуства. Самоков е културен център, има галерия, защото има графична база, която е известна в цяла Европа и се полза от български и чуждестранни автори.
Пленерът "Нишките на времето" е своеобразен начин да бъде потърсена идентичността, която в момента липсва в много голяма част в онези автори, посветили се на изкуствата, работят в България и много трудно се реализират. От десетилетия творците, които работят в сферата на визуалните изкуства, живеят в едно състояние на "висока тревожност" и да се реализират в социален аспект, коментира доц. Борис Данаилов.
Той допълва, че е необходима една техническа намеса на "umdrucker" (от нидерландски език). Това е една стара и изчезваща професия, а основното занимание на този човек е занимание с различни графични техники. Основната задача на umdrucker е да извършва повторно отпечатване или корекции на вече отпечатани материали.
Според Бисера Йосифова се изисква едно упорство и всяко следващо издание да бъде с различни автори, за да не се намери един канал, който да превърне този пленер в международен. с цел да реабилитира форми и действия, свързани с възстановяване както на класически изяви на художествено присъствие и общуване (пленерът е една от най-утвърдените и популярни форми), така и със споделяне на нови идеи и изказни средства от автори, работещи в различни сфери на визуалните изкуства.
Чуйте подробности в звуковия файл.
Общо шестима художници, които работят в областта на визуалните изкуства, видео, компютърна графика и анимация, се включиха в работа на пленера. Това са Бойко Джакерски, Красимир Желев, Радослав Генев, Силвио Томов, а Георги Георгиев и Иван Милушев – те споделиха своите художествени търсения, но и постоянството и ината, за да има работещи галерии. Отделено беше място и на предизвикателствата, с които се сблъскват като собственици на галерии всекидневно.
Всеки участник в пленера представи своя литография. Това е една техника, която е много стара, класическа в областта на графиката, но не добре позната в общ план сред хората", споделя Георги Георгиев, организатор на изложбата и собственик на галерия "Ретро арт" в Самоков.
Подробности можете да чуете в звуковите файлове.
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..
Това, което открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва Яна Титова за пиесата на Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...
След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската култура и изкуство. "Наистина вярвам, че културата е обединител. Представяйки българска култура на европейска, на чужда сцена, се създават мостове към нашата държава, които изграждат позитивен..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
След успешното си представяне в галерията на СБХ в София, мащабната ретроспектива, посветена на легендарния художник Любен Зидаров, гостува в Пловдив...
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg