В предаването "За думите" д-р Магдалена Абаджиева, главна асистентка в Института за български език, авторка на поезия и поетична проза, споделя своята любов и отговорност към живите спомени от един останал в миналото свят, към който се връща с помощта на думите от детството си.
Какво означава "пищнк", "дулангач", "фараш", "тарпазан", "язлъ", "кастрон". Думите може да намерим в речниците и литературата, но когато не са свързани с нещо видяно, преживяно, почувствано, те остават да "висят" в пространството. Трябва да ги търсим там, където им е мястото – в света, в природата, в отношението на хората, мъката на хората, сълзите на хората, казва Магдалена Абаджиева.
Тя е израснала в Ново село, Русенско, в красивата селска къща със зелен двор на баба си Неделя, с комшулука, чимшира, приличен на огромна зелена гъба, кладенеца и пищничето на съседката баба Мика… Това вече не може да бъде видяно и преживяно от децата, но разказът и предаденото чувство дават надежда, че връзката между световете на различните поколения може да се запази.
"Много е важно да се гледа на думите в тяхната обстановка, там, където сме се срещали с тях и ако може след това да ги пренесем във времето с чувството, с което сме ги носили в съзнанието си", казва Абаджиева. Тя има идеята да съчетае научното знание за думите с художествения разказ за "преживяването" им в своеобразен "речник" и се надява да я осъществи.
Чуйте разговора с Магдалена Абаджиева в звуковия файл.
Снимки – личен архив на Магдалена Абаджиева
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
