Бързо приетата в началото на август от народните представители поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняваща пропагандата, популяризирането и подстрекаването към идеи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация, предизвика (очаквано) остра реакция, крайни мнения, обвинения, дълги обяснения, аргументиране, манипулативни твърдения, лични нападки. Български учители започнаха подписка с настояване спорната поправка да бъде отменена. До момента подписалите се са близо 600.
В рубриката "Всичко за образованието" инициаторът на учителската подписка Борис Илиев, преподавател по български език и литература в Националната природо-математическа гимназия, сподели: "…Нашите аргументи трябва да бъдат и са по-различни от останалите, тъй като всеки един, който вижда по някакъв начин проблем в тези поправки, го вижда от собствената си гледна точка. Нашата учителска гледна точка засяга ежедневния ни живот като преподаватели и затова искахме тя да бъде много конкретна, едновременно с това много умерена, както отива на българските учители – те са едни умерени хора…Те най-вече трябва да бъдат сигурни, а тези текстове, може би писани с добри намерения, да няма пропаганда в училище на каквато и да е тема, свързана с каквато и да е идеология, само по себе си това е нещо, което никой учител не би дръзнал да не подкрепи. Проблемът е, че, така написани, те създават несигурност у учителите докъде става дума за отказ от пропаганда и докъде би ни било трудно да съвместим тези текстове с изпълнението на служебните си задължения…"
Що се отнася до реакциите, последвали приемането на поправката, Борис Илиев каза: "Аз се радвам от една страна, че този дебат се получи… от друга – не. Радвам се, защото все пак бяха разменени аргументи – там, където не бяха речи на омразата, а наистина аргументи… От друга страна не се радвам, защото някак си тези приети допълнения на мен ми се струва…, че изместват най-важните теми за образованието…
В момента оценявам поправителната матура… участвам в националната комисия. Това, което виждам в писмените работи на зрелостниците, които не са успели през май да вземат изпита, е просто тъжно. Толкова тъжно, че някак в последните два дена дискусията около промените в закона ми изглеждат толкова дребни, че ме хваща страх не от заплахите, които съм получил, а от това, което чета… И ми се струва, че докато истините по тези теми не бъдат казани, дори да боли, че огромна част от зрелостниците и учениците не са достатъчно грамотни, тогава ние няма да отворим изобщо истински важните теми в образованието."
Друг огромен проблем според учителя е установената чрез изследване на Евростат сред младите българи критично ниска степен на склонност да проверяват истинността на публично оповестена информация, което ги прави податливи на манипулации.
В този смисъл не може да се преструваме, че няма връзка между преобладаващия модел на работа в българското училище - затрупване на децата с факти без критичното им осмисляне и изискване от тях да се доверяват на готови истини, често несъответстващи на възрастта им – и това, което наблюдаваме като реакции и поведение на обществото в случаи като този с обсъжданата поправка, забраняваща пропаганда, каквато според учителите не съществува.
"Работата ми е да науча учениците да четат текстове критично… Това е работата на един учител, но, за да я върши, той трябва да има свобода на разговор в класната стая и сигурност, че може да си я позволи.", каза Борис Илиев.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
