Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Павел Г. Веснаков и киното, което разказва травмите от миналото

Режисьорът представя "Безветрие" и "Всичко за сина ми" на "Златна роза" 2024

Най-големият плюс на киното е, че когато говори за травмите от миналото – това може да бъде колективно преживяване: на неговия автор, човека, който създава филма, и на публиката. Над това в последно време размишлява режисьорът Павел Г. Веснаков, за това и разказват последните му два филмови проекта – "Безветрие", вторият му игрален филм, и "Всичко за сина ми", новият сериал, който ще тръгне в началото на 2025 година в ефира на БНТ.

Може ли твоята лична драма да бъде споделена от някой друг и да се превърне в общо преживяване, пита Веснаков с историите, които изгражда на екрана. Той е на мнение, че е важно да се поемат рискове с това, което правиш, за да има смисъл в него.

След дебюта си "Уроци по немски", заради който Юлиан Вергов беше отличен с Наградата за най-добра мъжка роля на Международния филмов фестивал в Кайро, Павел Веснаков рискува с "Безветрие". Филмът, който навлиза в света на Калоян – млад мъж, който се прибира у дома, за да уреди продажбата на апартамента на покойния си баща, е заснет в квадратен 1:1 аспект на кадрите. За този избор Variety отличи визуалната естетика на режисьора. "Безветрие" обаче, който беше селектиран в състезателната програма Proxima на кинофестивала в Карлови Вари тази година, впечатли филмовите медии и с други свои качества. Беше отличена актьорската игра на Огнян Павлов, познат като рапъра Fyre, който прави дебют в киното, тематичната дълбочина на сценария и музиката към филма.

"Историята е много достъпна и много конкретна, тя не е абстрактна, но го има този елемент, че начинът, по който е презентирана, е една идея по-взискателен към аудиторията и изисква в началото малко повече усилие. Това, в сегашния свят, в който живеем, си давам сметка, че е доста арогантно от страна на автора да поставя такива изисквания към хората, но пък ако те успеят да го преодолеят, ми се струва, че може човек да преживее нещо по-различно от този дигитален свят, в който живеем", обяснява Павел Веснаков.

Сюжетната линия на "Безветрие" проследява процеса по продажбата на апартамента, който започва като рутинна задача, но скоро след това се превръща във възможност за себеоткриване. Филмът развива връзката между травмите от детството, паметта и минаването на времето. В тази история безмълвните отговори на мълчаливия герой се оказват по-членоразделни от речта.

"Има нещо много човешко в това хората просто – съвсем добронамерено, без да влагат някакви лоши чувства – да започнат да забравят разни неща, които са доста значими за тях. В един момент, когато осъзнаеш, че си забравил почти всички такива моменти, които са формирали живота ти, човек се замисля, че може би нещо не е наред в начина, по който общуваме. Филмът се занимава с темата какво се случва, когато нямаш спомени, които да забравиш", разяснява режисьорът.

Екзистенциалните питания, които го провокират, докато работи върху "Безветрие", са насочени към това как живеем със спомени, които са изфабрикувани от нас самите и ни създават реалност, в която можем да живеем комфортно; какво се случва, когато тази реалност, която изграждаме с помощта на близките си, се сблъска с действителната така, която има други правила; ами когато си живял с представата за един човек и в даден момент се срещнеш лице в лице с истината за него – кое ти помага да отсъдиш, особено когато него вече го няма, кое е правилно и кое грешно, имаш ли въобще право да го съдиш за конкретни моменти от живота си, които са те травмирали.

На не много по-различна основа се формира и историята в сериала "Всичко за сина ми", носител на наградата в категория "Най-добър уеб и тв сериал" за месец март 2024 на Световния филмов фестивал в Кан Remember the Future. В нея популярен стендъп комик (Димитър Рачков), който отглежда сам 12-годишния си син (Петър Милошев) и му помага да преодолее липсата на майката, починала година след раждането му, е изправен пред тежки емоционални избори. Двамата са постигнали почти съвършен баланс, когато майката (Христина Апостолова) внезапно се завръща и, принудена от обстоятелствата, става детегледачка на собствения си син. Малките лъжи водят до абсурдни ситуации, въвличащи тримата в емоционален въртоп, от който могат да се измъкнат само ако останат заедно. Сериалът, както и филмът, говорят за прошката, която, за да дадеш на друг, първо трябва да дадеш на себе си, както и за осъзнаването, а оттам и признаването на собствените грешки.

"На мен ми е забавно, когато съпоставяме сериала и филма, защото те всъщност чисто художествено и жанрово са доста различни, диаметрални, но сюжетите са невероятно близки като смисъл. Основата разлика е, че във филма, тъй като героите обитават едно пространство извън София, в провинцията, хуморът е може би много по-циничен, вулгарен, докато в сериала е една идея по-романтичен и по-метафорично някак си от позитивна гледна точка са представени нещата. Травмите обаче, болките и всъщност това, което са извършили – в "Безветрие" мъртвият баща, във "Всичко за сина ми" живият баща – е горе-долу едно и също. Интересно е да се съпоставят различните изразни средства в киното и това как и по колко начина може да се разкаже една история", казва още Павел Г. Веснаков.

За първи път "Безветрие" беше представен пред българската публика в рамките на филмовата програма на 40-ите Празници на изкуствата "Аполония". Такава беше и съдбата на пилотния епизод на "Всичко за сина ми". И двата режисьорски проекта на Павел Веснаков са част от конкурсната програма на 42-рия Фестивал на българския игрален филм във Варна.

Целия разговор с режисьора чуйте в звуковия файл.

Снимка –  "Златна роза" 2024

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Шон Тан за животните и хората

След "Приказки от сърцето на града" Шон Тан ни черпи с още една невероятна своя книга – "Приказки от крайните квартали". Разказаните и нарисувани от него 25 истории са за животните в града. Хората вече са се отдалечили от природата и животинския свят и авторът създава своите приказки за възможното преодоляване на този разрив. Поне с думи, поне с..

публикувано на 09.03.25 в 09:10

Излезе антология с наградените творби от Националния литературен конкурс "Янаки Петров"

На 28 февруари 1947 година е роден яркият български поет Янаки Пртров, известен на децата като Чичо Чичопей.  От три години се провежда Национален литературен конкурс на името на поета, а негов домакин е странджанският град Средец. Гост в "Артефир" е Станимир Димитров , поет и член на журито, за да представи антологията с наградените творби..

публикувано на 09.03.25 в 08:10

Сборната изложба на жени художнички "От Ева.. до Ева" – от сътворението към безвремието

За изложбата на жени художнички "От Ева.. До Ева", която се открива днес (8 март) от 12 ч. в галерията на Народно читалище „Христо Ботев 1926“ – село Гранит,  в "Артефир" разказва пловдивската художничка Антония Маринова-Crazy . Изложбата включва живопис, графика, фотография и скулптура, като в нея участват 14 автори. Това е първото събитие..

публикувано на 08.03.25 в 09:00

Светослав Овчаров с филма "Залог" открива София филм фест

Новият филм "Залог" на Светослав Овчаров открива Международния кинофестивал СФФ с прожекция на 13 март в зала 1 на НДК. Времето след Руско-турската война, когато Княжество България се е появило на политическата карта на света, е времето на събитията във филма. Министър-председателят, Майорът, Князът, Жената, Полковникът – героите на тази..

публикувано на 08.03.25 в 08:45

Женският образ в българското изкуство през очите на близо 90 художници

В съзвучие с Международния ден на жената Художествената галерия "Борис Денев" във Велико Търново откри тематична изложба, посветена на женския образ в българското изкуство от 20-те години на ХХ век до нашето съвремие. Повече за експозицията, озаглавена "Жената. Тематични образи на времето" , в "Артефир" разказва директорът на галерията..

публикувано на 08.03.25 в 08:00