Йодният дефицит е проблем, който макар и намалял в България, продължава да бъде актуален в световен мащаб. На 21 септември, по време на Световния ден за борба с йододефицитните заболявания, лекари отново напомниха за значимостта на този елемент за здравето. В интервю за "Lege Artis" доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология, говори за това какви рискове носи недостигът на йод и как можем да го предотвратим.
Според доц. д-р Шинков, йодният дефицит е геохимичен феномен, който се дължи на ниското съдържание на йод в повърхностните слоеве на почвата. Тъй като йодът се съдържа в храната и водата, които консумираме, неговият дефицит в природата води до намален прием на този елемент в организма. Йодът е от съществено значение за синтеза на хормоните на щитовидната жлеза. Тези хормони съдържат йодни атоми и ако този елемент липсва в достатъчни количества, синтезът на хормоните се нарушава. В резултат на това, организмът се опитва да компенсира недостига, като стимулира растежа на щитовидната жлеза. Това обаче не винаги е достатъчно за преодоляване на тежкия дефицит и води до възникване на т.нар. йододефицитни заболявания.
Едно от най-разпространените заболявания, свързани с йодния дефицит, е йодната гуша. В миналото това заболяване е било често срещано в България, особено в планинските и подпланинските райони, където почвите са бедни на йод. Причината за това е, че водите от снегове и дъждове отмиват микроелементи, включително йода, от почвата.
Благодарение на въвеждането на масова йодна профилактика в България през 50-те години на 20-ти век, разпространението на йоддефицитните заболявания значително е намаляло. Основният метод за справяне с проблема е повсеместното йодиране на солта. Това е причината днес случаите на йоден дефицит в страната да са изключително редки. Според доц. д-р Шинков, за да се стигне до съвременен йоден дефицит, човек би трябвало да се изолира напълно от индустриално произведените храни, тъй като в тях солта е задължително йодирана.
Въпреки че в България йодният дефицит вече не е така разпространен, профилактиката с йодирана сол остава ключов фактор за здравето на населението. Важно е да се поддържа информираност по въпроса, за да се избегнат бъдещи здравословни проблеми, свързани с недостига на този жизненоважен елемент.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg