Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Музеят на анадолските цивилизации

Анкара е модерен град с население близо 6 млн. души, но и древен град с богата история
Снимка: Оля Стоянова

Старата каменна сграда на Музея на анадолските цивилизации в Анкара събира една от най-богатите колекции с древни находки в света. Това е бивш покрит базар, където са се продавали фини тъкани, ориенталски килими и специфичните кози кожи, с които градът бил прочут навред. Покритият базар имал дебели дървени порти, а във вътрешността му били разположени десетки малки дюкяни. През 1921 г. по идея на Мустафа Кемал Ататюрк в тази стара и красива сграда се помещава Музея на анадолските цивилизации. Това е един от първите музеи в града и колекциите му включват ценни и изключително редки предмети на древните анадолски цивилизации. Едни от последните експонати са каменни стели от Гьобекли тепе и Карахан тепе от района на турския град Шанлъурфа, който се намира в района на Горна Месопотамия.

Поне няколко пъти ще чуете водачите да обявяват този музей за един от най-добрите музеи в света. В това няма нищо случайно, защото още през 1971 г. на Музея на анадолските цивилизации му е връчена титлата Европейски музей на годината. Музейната експозиция е допълнена с експонати от други древни цивилизации, обитавали територията на Турция. Ето какво ни разказва за това място Бетигюл Йоз от Камарата на туристическите гидове в Анкара.

Музеят на анадолските цивилизации е държавен музей, който никога не затваря врати

В миналото през Анкара е минавал Пътя на коприната и когато търговците са стигали града, са оставали тук три-четири месеца, за да си починат, да продават едни стоки и да купят други. „Какво продава Анкара по това време?“, пита Бетигюл Йоз. Анкара има един продукт, който изнася и който е изключително ценен. „Това са козите кожи, които са меки като коприна. Често ги бъркат с ангора, но това не е тази ангора, която всички познаваме. В Анкара по това време се произвеждат изключително ценните кози кожи, които също се търсят в цял свят. Наричат ги анкарското злато“, разказва Бетигюл Йоз.

Сградата на сегашния Музей на анадолските цивилизации е построен е през 14-15 век. Постройките са били две – едната е този покрит базар, а другата е старинен хан, който е подслонявал пътуващите търговци. Смята се, че покритият базар са се помещавали близо сто дюкяна и в повечето от тях се е продавала прословутата анкарска кожа. Но също така и златни бижута, платове и тъкани. След голям пожар през 1881 г., мястото обаче е напълно унищожено. Но след създаването на Турската републиката, Ататюрк решава, че трябва да бъдем създаден представителен музей, който са събере всички ценни артефакти от различни археологически обекти на територията на Република Турция. Днес той е държавен музей, който никога не заваря врати.

Снимки: Оля Стоянова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54

Пътешествията по света на един преводач

Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...

публикувано на 20.02.25 в 08:22
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31