Йосиф Аструков е главен асистент в сектор "Екранни изкуства" на Института за изследване на изкуствата, БАН. Режисьор, фотограф и оператор. Изследванията му са в областта на танц и видео, експериментално кино, мултимедийни представления, фотография. Автор е на книгите VideoDance, 2015, "Екран и сцена. Новите мултимедийни представления", 2018 и "Фотографията като…", 2023. Той е гост в "Мрежата", за да коментира своето изследване "Истина и етика в съвременната фотожурналистика", представено на IX Национална конференция на катедра Радио и телевизия" на ФЖМК на тема "Нови идеи в медийните изследвания".
"Манипулацията и подвеждането в документалната и журналистическата фотография винаги е била част от нейната природа, още от нейното създаването и много преди дигитализацията да се появи. Днес сме изправени пред сериозни проблеми в медийната етика, след като една от наградените снимки на Reynolds Journalism Institute at the Missouri School of Journalism for Team Picture Story of the Year (2024) повдигна съмнения за начина, по който е направена, и кой е фотографът, тъй като предположенията са, че е съучастник в атаката от 7 октомври. Случаят повдигна въпроси и реакции за етичността и какво се случва с фотожурналистиката и медиите въобще. Създадена беше петиция за отнемане на наградата, последвана от съдебно дело. (...)
Фундаменталният въпрос е кой и как е направил тази снимка? Единственото възможно обяснение е, че е бил част от терористичната атака или поне неин съучастник. Поведението на мъжете в колата също го показват недвусмислено – всички те сочат и реагират към някого, когото познават и се чувстват спокойни в негово присъствие. Отношението им не е като към независим, непознат, чуждестранен или дори местен фотожурналист, към когото те най-малкото биха били резервирани, ако не и враждебни. Точно обратното – те гордо показват какво са направили. И това е извън всякакво съмнение. Възможно е дори да демонстрират какво са постигнали пред по-висшестоящи в йерархията, наистина не знаем кой стои зад фотоапарата и защо снима. Много хипотези могат да бъдат направени, но това е единственият логичен отговор кой би могъл да има достъп или просто би могъл да бъде точно там в точно този момент дълбоко в територията на Газа в ранните часове на събитието, както и да получи подобно отношение от страна на терористите.(...)
Трябва да разграничаваме две много съществени неща – важността на дадена снимка, без всякакво съмнение този кадър има изключителна историческа стойност, би могла да е част от доказателствените материали някой ден, но не е част от журналистическа работа. Тази снимка не е резултат от усилията, опасностите и жертвите, които много фотожурналисти правят ежедневно, за да отразяват войните или други опасни, но важни за обществото събития. Този кадър е резултат на много различни обстоятелства. За да илюстрирам тази съществена разлика ще направя паралел с една друга изключителна снимка, превърнала се в един от символите на Втората световна война, случилото се във Варшавското гето и Холокоста като цяло.
Вероятно всички познават този кадър, но малцина знаят, че той всъщност е направен от офицер на СС и е намерен в документацията за разрушаване на гетото. Както е добре известно, нацистите систематично са документирали престъпленията си, използвани по-късно по време на Нюрнбергския процес. Сюзан Зонтаг също споменава тази снимка в книгата "Да гледаш болката на другите". В българското издание на книгата има следният редакторски коментар:
"Снимката всъщност е направена от есесовец – като част от илюстративния материал (с пояснителния надпис "Насила измъкнати от бърлогите им") към доклада на Юрген Щрооп, есесовския генерал, ръководил ликвидацията на гетото."
Точно както снимката от атаките на 7 октомври – и двете са създадени от противоположната страна, за да послужат за пропагандни материали на войната, но не като страдащи човешки същества или обективно документиране на събитията – те са създадени като доказателства на насилие, убийства и разрушения от самите убийци. И точно както никой не би си и помислил да награждава неизвестния СС офицер от Варшавското гето, е абсурдно да са награждава "фотографът" от атаките през октомври."
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
Снимките в текста са предоставени от Йосиф Аструков
Две изложби се откриват днес в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна – "В огледалото на Рембранд" и арт инсталацията "Васил Стоилов – архитектурни мотиви". Повече за тях ще чуем сега от редактора Ани Маринова. Слушайте!
Сдружението "Тук-там" вече 10 години подкрепя българските студенти, които искат да получат магистърска степен в чужбина и да приложат наученото в България. В "Нашият ден" Мила Топалова , член на УС на сдружението, мениджър "Образователни инициативи", представя възможностите за получаване на стипендия по програмата "Иди, учи и се върни" ...
Семинар на тема "Българи, останали докрай и в Плиска си пренесли трона: разказването на националното в жанровете на метъл музиката след 1990 г. в България" ще се състои днес от 14:30 часа в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. В България възходът на твърдия звук местно производство може да бъде проследен назад някъде до..
Последното издание на популярното ловно-рибарско предаване "И рибар съм, и ловец съм" е посветено, както винаги, на теми, изключително интересни за природолюбителите. Като например, големия традиционен за началото на април празник – Празника на гората! А вторият сюжет ни спира дъха, защото става дума за мечки! Нашите родни български мечки в..
Журналистът и пътешественик Васил Велев споделя своите мисли за различните видове управления в Азия. Наследствени демокрации или наследствени монархии? Общото между Дюран Дюран, Баден-Баден и народнодемократичната република. За един султанат, бивша руска стриптийзьорка, един крал и военните режими. Икономика, богатства, коне и кучета, рак и водка...
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg