"Гунди – легенда за любовта": филмът, който дълго ще помним

Наричат "Гунди – легенда за любовта" киносъбитието на десетилетието у нас. Причината са колкото всичките над 500000 продадени билета, които превръщат филма в най-гледания от 1989 година насам, и тълпите от хора на различна възраст, които извиват опашки пред касите на кината, толкова и отдаденият екип, който от пораждането на идеята за филмовия разказ до създаването му вярва в посланието, което носи. С това една легенда за любовта пише история за кино. Навярно така се получава, когато разказваш с отдаденост за човек като Георги Аспарухов.

Макар всеки от екипа да е имал усещането, че е част от нещо магично, никой не е очаквал "Гудни – легенда за любовта" да постигне толкова голям успех сред зрителите си, немалко от които са го гледали повече от веднъж. Вдъхновяващото всъщност е, че филмът успява да обедини хората във време, в което сме привикнали към концепцията за разединение.

Според Димитър Димитров, режисьора, благодарение на когото "Гунди – легенда за любовта" е точно тази филмова история, която можем да гледаме днес, в това е и смисълът на киното, а и на културата въобще – да обединява народа в мислите, целите и вярванията му.

Парадоксалното е, че отново история от времето на комунизма е в основата на киноразказа, който привлича така силно зрителите вече повече от четири седмици.

"Това, което се видя, е че българският зрител има вкус и има око, а и е адски взискателен вече, защото се гледат много чужди филми, за разлика от преди 15-20 години, когато беше по-трудно. Сега кликаш и гледаш всичко, което е по света, то стига до теб за 2 секунди за 15-16 лева на месец. И ние като автори сме длъжни да не обиждаме зрителите с това, което правим. Ние сме длъжни, особено ако харчим пари, които са от Националния филмов център, т.е. това са и техни пари, да не ги обиждаме, да ги уважаваме и да им даваме качествени продукти. Качествени казвам като ниво на киноразказ и киноезик", обясни в "Кино с думи" Димитър Димитров по отношение на това с какво не бива да се прави компромис в киното. Според него трябва да запазим българската идентичност в темите и историите, които се разказват на екрана.

"За да си в тази професия, първото и най-важно нещо, което трябва да спазваш, е да си верен на себе си. Започва се оттам ти да имаш вътрешния барометър на това какво искаш да постигнеш, каква е целта ти и да гледаш напред и нагоре, а не да мислиш за задоволяване на собственото си его и на собствените си нужди – финансови или за слава", допълни Йордан Марков, създател на визуалните ефекти в "Гунди – легенда за любовта".

Той разказва в ефира на "Кино с думи" за вярата и вдъхновението, с което е работил по филма, за екипа, с който е споделил радостта от създаването на всеки малък детайл от визуалната му среда, за значението на добрия пример в киното и за ролята на човека, който дирижира всичко това, а именно – режисьора.

В звуковия файл можете да чуете още:
• какво означава да се чувстваш като баща на филма, който създаваш;
• защо е важно да си смел в решенията си и да заставаш зад името си, когато работиш по един филм;
• как се създава позитивна среда по време на един снимачен процес, особено когато 150 човека са вперили поглед в теб;
• защо най-добре свършената работа е тази, която остава незабелязана;
• защо Иван Христов и Андрей Арнаунов са продуценти за пример;
• защо "шапки долу за режисьора" е в дъното на добрия екип.