4
Наричат "Гунди – легенда за любовта" киносъбитието на десетилетието у нас. Причината са колкото всичките над 500000 продадени билета, които превръщат филма в най-гледания от 1989 година насам, и тълпите от хора на различна възраст, които извиват опашки пред касите на кината, толкова и отдаденият екип, който от пораждането на идеята за филмовия разказ до създаването му вярва в посланието, което носи. С това една легенда за любовта пише история за кино. Навярно така се получава, когато разказваш с отдаденост за човек като Георги Аспарухов.
Макар всеки от екипа да е имал усещането, че е част от нещо магично, никой не е очаквал "Гудни – легенда за любовта" да постигне толкова голям успех сред зрителите си, немалко от които са го гледали повече от веднъж. Вдъхновяващото всъщност е, че филмът успява да обедини хората във време, в което сме привикнали към концепцията за разединение.

Според Димитър Димитров, режисьора, благодарение на когото "Гунди – легенда за любовта" е точно тази филмова история, която можем да гледаме днес, в това е и смисълът на киното, а и на културата въобще – да обединява народа в мислите, целите и вярванията му.
Парадоксалното е, че отново история от времето на комунизма е в основата на киноразказа, който привлича така силно зрителите вече повече от четири седмици.
"Това, което се видя, е че българският зрител има вкус и има око, а и е адски взискателен вече, защото се гледат много чужди филми, за разлика от преди 15-20 години, когато беше по-трудно. Сега кликаш и гледаш всичко, което е по света, то стига до теб за 2 секунди за 15-16 лева на месец. И ние като автори сме длъжни да не обиждаме зрителите с това, което правим. Ние сме длъжни, особено ако харчим пари, които са от Националния филмов център, т.е. това са и техни пари, да не ги обиждаме, да ги уважаваме и да им даваме качествени продукти. Качествени казвам като ниво на киноразказ и киноезик", обясни в "Кино с думи" Димитър Димитров по отношение на това с какво не бива да се прави компромис в киното. Според него трябва да запазим българската идентичност в темите и историите, които се разказват на екрана.
"За да си в тази професия, първото и най-важно нещо, което трябва да спазваш, е да си верен на себе си. Започва се оттам ти да имаш вътрешния барометър на това какво искаш да постигнеш, каква е целта ти и да гледаш напред и нагоре, а не да мислиш за задоволяване на собственото си его и на собствените си нужди – финансови или за слава", допълни Йордан Марков, създател на визуалните ефекти в "Гунди – легенда за любовта".
Той разказва в ефира на "Кино с думи" за вярата и вдъхновението, с което е работил по филма, за екипа, с който е споделил радостта от създаването на всеки малък детайл от визуалната му среда, за значението на добрия пример в киното и за ролята на човека, който дирижира всичко това, а именно – режисьора.
В звуковия файл можете да чуете още:
• какво означава да се чувстваш като баща на филма, който създаваш;
• защо е важно да си смел в решенията си и да заставаш зад името си, когато работиш по един филм;
• как се създава позитивна среда по време на един снимачен процес, особено когато 150 човека са вперили поглед в теб;
• защо най-добре свършената работа е тази, която остава незабелязана;
• защо Иван Христов и Андрей Арнаунов са продуценти за пример;
• защо "шапки долу за режисьора" е в дъното на добрия екип.
Катерина Хапсали е изкусен разказвач, авторка на романите "Гръцко кафе" и "Сливовиц", на сборниците с разкази "Хора" и "Вкусни разкази", на "През девет планини" – сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа си "Гръцко кафе" Хапсали печели награда "Перото" в категория "Проза" за 2015 година, както и отличието..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg