Белгия аплодира оперни шедьоври на Глук

Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика".

През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано виртуозни, а сюжетите – заплетени, с участието на голям брой герои. В последните си музикално сценични творби Глук успява да промени тази практика, използвайки ясна, последователна сюжетна линия, с малко действащи лица. Композиторът изчиства певческите партии от прекомерна бравурност, като съумява да обедини словото и музиката в изразяване на истински, дълбоки човешки емоции. В това отношение Глук заема важно място в развитието на музикалния театър, започващо от Монтеверди и завършващо с утвърждаването от Вагнер на тоталната музикална драма. 

"Ифигения в Таврида" е последната опера на Глук, тя вижда бял свят през 1779 г. в Париж. Творбата е базирана върху едноименната пиеса на древния гръцки драматург Еврипид. Ифигения е дъщеря на Клитемнестра и царя на Микена – Агамемнон. Малко по-рано в хронологията на гръцката митология Агамемнон е блокиран с флотата си в Авлида поради безветрие и не може да тръгне на война срещу Троя. Богинята Диана му обещава попътен вятър, но в замяна той трябва да принесе в жертва собствената си дъщеря Ифигения. В пиесата на Еврипид Диана спасява Ифигения, като я отвежда в далечната и негостоприемна Таврида, където девойката служи в нейния храм заедно с други гръцки бежанци. Таврида е древното име на днешния Кримски полуостров, населяван тогава от народа на скитите. Изолирана, нецивилизована земя, в която властват варварски обичаи - чужденци да бъдат принасяни в жертва на боговете.Ифигения служи в храма в продължение на петнайсет години, далеч от своята родна Гърция. Жестокият местен владетел Тоас, чието господство е застрашено, нарежда на Ифигения да убие сама първите новопристигнали другоземци – за зла участ това се оказват собственият ѝ брат Орест и верният му другар Пилад. 

Испанският режисьор Рафаел Вилалобос вижда в съдбата на живеещите далеч от родината си гръцки жени сходната участ на бягащите от война и репресии хора днес. Не е трудно да свържем ситуацията, в която Ифигения се намира, с хилядите хора, които и в днешно време напускат дома си в търсене на по-сигурен и мирен живот на друго място. Вилалобос е бил потресен от бомбардирането на театъра в Мариупол на 16 март 2022 г., когато в сградата са се укривали над хиляда цивилни украински жители. Режисьорът поставя интригата на "Ифигения в Таврида" в полуразрушен театър, като героите на операта са обикновени хора като всички нас, търсещи закрила в храма на изкуството. Силната буря в началото на операта се превръща в метафора на заплахата, хаоса, нарушаването на нормалния живот. Действащите лица носят белезите на военен конфликт, те са окървавени, дрехите им са изпокъсани, поведението им е белязано от тревога и неспокойствие. Една двучасова чернобяла сценична картина, третираща универсални теми, белязали човешката история от древни времена до наши дни.

Начело на солистичния екип в представлението на 29 октомври бе Мишел Лозие като Ифигения. Канадската певица притежава лиричен мецосопран, оцветен от красив, интересен тембър. Лозие демонстрира сигурна техника в трудната роля, тя изработи солидно важните в драматично отношение речитативи. Може би в големите солови моменти като голямата ария "O malheureuse Iphigénie" певицата можеше да потърси повече широта във фразите. През втората половина на миналия век Ифигения е интерпретирана от обемни, драматични гласове като Мария Калас, Режин Креспен, Шърли Верет. В последно време в партията се изявяват по-лирични, технични певици. Друга характерна стилова особеност в интерпретацията днес е задължителното орнаментиране на повторенията на ариите. С обемен, драматичен глас и ярко сценично присъствие Картал Карагедик изобрази ярко изпълнения с угризения Орест. Турският баритон можеше да потърси повече стилистична прецизност. Един от водещите белгийски певци днес – Рено Ван Мехелен, интерпретира Пилад с голям вокален устрем и хубаво чувство за стил. Тонът му запази своята цялост и хомогенност и в най-трудните технически пасажи. Лиричният тенор изпя с голямо чувство великолепната ария от второ действие. Убедителен бе и Волфганг Щефан Швайгер като Тоас.Хорът и оркестърът на Фламандската опера, водени от диригента Бенджамин Байл бяха пълнокръвни действащи лица в драмата.

Седмица по-късно в Двореца на изящните изкуства Bozar в Брюксел прозвуча най-популярният шедьовър на Глук – "Орфей и Еврдика", в концертен вариант с участието на една от най-големите звезди на операта днес – Чечилия Бартоли, в главната роля на легендарния тракийски певец. Концертът бе част от голямо европейско турне на Бартоли, включващо изяви в 10 града.За световната премиера на операта през 1762 г. във Виена композиторът написва главната партия за алт-кастрата Гаетано Гуадани. В Брюксел се използва редакцията от 1769 г., когато за Парма Глук пренаписва ролята на Орфей за сопран-кастрата Джузепе Милико.

Изпълнението на "Орфей и Евридика" бе много раздвижено, полусценично, като участниците използваха цялата сцена, те дори на моменти навлязоха и в партера. Подиумът бе стилно осветен в унисон с драматичното действие. Творбата на Глук бе "тур дьо форс" за Чечилия Бартоли като Орфей – тя доминираше цялото изпълнение. С всеки свой жест, лицеизраз, изградена фраза мецосопранът наистина владееше сцената с рядко срещано магнетично излъчване. Партията на Орфей във версията от 1769 г. включва множество оркестрови речитативи, в които италианската майсторка вложи впечатляващ драматичен заряд. Облечена в черно в началото на операта тя скърбеше за мъртвата Евридика, а малко по-късно навлезе в Елисейските полета в елегантен бял костюм, за да си възвърне любимата. Чечилия Бартоли все още е способна да извайва красиви кантилени, както и да моделира трудни, технически бравури. Особено ме впечатли нейното медзавоче. Прочутата ария "Che faro senza Euridice" бе изпълнена в по-бързо от обичайното темпо, като последната строфа бе поднесена в елегантно пиано.

Мелиса Пети, която интерпретира ролите на Евридика и Амур, също бе на висота с красив, топъл, интелигентно воден лиричен сопран. Прекрасен бе и ансамбълът Il Canto di Orfeo в много богата и важна хорова партия – певците пяха с звучен, прецизен, нюансиран тон.

Ярките вокални изяви бяха съпроводени от "Музикантите на принца на Монако" – оркестър, свирещ на исторически, автентични инструменти. Водени от Джанлука Капуано, главен диригент на състава, музикантите свириха вдъхновено с чист, ясен, богат на цвят и драматично осмислен звук, въвлечени непрекъснато в интригата. Щрайхът показа виртуозност в сцената с фуриите при слизането на Орфей в подземния свят. А при навлизането в Елисейските полета чудесно прозвучаха дългите сола на флейтата и обоя. "Музикантите на принца на Монако" е основан през 2016 г. по инициатива на Чечилия Бартоли и е резидентен оркестър на Операта в Монте Карло. От началото на 2023 г. Чечилия Бартоли пое поста на интендант на театъра.