Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация "Еврика" за постижения в овладяването на знания в областта на строителството и архитектурата.
Християн разказва, че винаги е обичал математиката, а днес си дава сметка, че е имал късмета на попадне на точното място в НВУ "Васил Левски", защото тук успява да се запали по геодезията и днес вече прави планове как ще продължи да се развива в тази област. А когато говори за интереса си към точните науки, подчертава, че ролята на преподавателите е ключова, защото те са хората, които успяват да мотивират студентите си и да ги запалят да се развиват в дадена дисциплина.
Когато обаче става дума за мотивация, Християн Георгиев признава, че много е получил и от семейството си и от техния пример – от баща си, който е човек, който държи на думата си, от майка си, която го е научила да пази равновесие – да бъде спокоен, но и бързо да взема адекватни и разумни решения в трудни ситуации. Гордее се и с по-малкия си брат, който е тръгнал по неговите стъпки и също ще бъде студент в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен.
Карам Християн Николов да разкаже за интереса си към геодезията и за плановете си да създаде геодезически инструмент, който да използва изкуствен интелект. Християн обяснява това разпалено, с подробности, защото за него това не е просто цел, а предизвикателство – идея, която занимава ума му.
Доц. д-р инж. Христо Атанасов Десев от Факултет "Артилерия, ПВО и КИС" на НВУ "Васил Левски" също потвърждава, че Християн е високо мотивиран млад човек.
Чуйте разговора на Оля Стоянова с Християн Георгиев.
Снимка: Оля Стоянова
B нaчaлoтo нa 2025 г. в oблacттa нa изĸycтвeния интeлeĸт нacтъпи ceнзaциoннo cъбитиe. Изнeвидeлицa cpeд нaй-дoбpитe пpилoжeния ce пoяви нeвpoннaтa мpeжa DеерЅееk, ĸoятo ce пpeдcтaвя пo-дoбpe oт дoбpe пoзнaтaтa СhаtGРТ нa ОреnАІ. B cъщoтo вpeмe тя e aбcoлютнo дocтъпнa в Бългapия, нe изиcĸвa aбoнaмeнт и e paзpaбoтeнa cъc cъвceм мaлĸo финaнcoви..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските брегове, е викинг на име Гунбьорн. Той плавал от Норвегия до Исландия, но поради буря акостирал при един от островите, принадлежащи на Северна Америка. Това събитие датира между 876 и 933 г. Ерик..
Три български ученички ще представят научните си разработки на един от най-престижните конкурси за млади учени – Международния научен и инженерен панаир Regeneron 2025, който ще се проведе през май в Кълъмбъс, Охайо. Те ще имат възможност да се включат в световното изложение, след като спечелиха първите три награди на тазгодишното издание..
Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции..
В "Покана за пътуване" започнахме прелюбопитния разговор с журналистката Мира Баджева за една не особено позната част от Африка – Замбия, Малави, Танзания. Тя ни разходи из резервата в Замбия Южна Луангва. Но разказът бе толкова интересен, че не стигнахме до Малави. Днес ще поправим тази несправедливост към държавата в Източна Африка. Езерото Малави..
Какви опасности за свободата на изразяване и демокрацията крият предложените за гласуване в НС през тази седмица проектозакон за "чуждестранните агенти"..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов ,..
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg