Формалното отношение към вярата

Законоучителите, съвременниците на Христос, имат формалистично отношение към наредбите на Божия закон, даден на Мойсей. Такова е тяхното отношение и към четвъртата Божия заповед, отнасяща се за съботната почивка. Според тях в съботния ден не бива да се върши абсолютно никаква работа, та дори и добро. Ето защо осъжда Спасителя за извършените от него чудеса в събота. Такъв е случаят и от евангелското четиво от 10-ата неделя след Въздвижение, когато Иисус освобождава от недъга една жена с немощен дух от 18 години. Христос идва не да наруши закона, а да го изпълни и разясни, основавайки го върху любовта и благодатта. Той изтъква, че от формалната обредност има нещо по-ценно, че Бог иска милост, а не жертва и съботата е предназначена, за да се вършат дела на милосърдие. Както този старозаветен ден е завършек на творението на света, така и Възкресението, станало в неделя, е завършек на новото творение и постепенно тя заменя съботата, утвърждавайки като новозаветен, християнски седмичен почивен ден. Заедно с протойерей Симеон Николов от русенския храм "Успение Богородично" разговаряме за формалното отношение към вярата.