Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" осъществява своята мисия във времето и пространството вече 146 години.
С какви мисли посрещаме празника и какво кодираме в бъдещето – в навечерието на годишнината в "Terra Култура" разговаряме с проф. д-р Красимира Александрова, директор на НБКМ.
"Националната библиотека е жив организъм, който диша с ритъма на времето, в което живеем. Това е поредица от предизвикателства, преодолени и предстоящи", заявява проф. Александрова.
Равносметката за изминалата година е позитивен повод за удовлетворение, по думите на директора. С над 92 000 повече са заетите документи през 2024 година – доказателство, че българинът чете и се интересува от написаното. Ежедневно в библиотеката присъстват млади хора, които работят, четат искат да знаят, споделя още проф. Александрова и допълва, че НБКМ се стреми да обновява технологично средата си.
"Библиотеката е едно от местата, в които няма как да се лишим от експерти – библиотекари, архивисти, специалисти от различни области, които обезпечават процесите, които осъществяваме", казва проф. Александрова.
Библиотеката не е просто хранилище, а лаборатория на духа. Тя е една от най-устойчивите институции в човешката история и ще продължи да съществува, по думите на госта.
Що се отнася до нуждите на Националната библиотека, проф. Александрова заявява, че за да процъфтява дейността ѝ, за да се осъществяват нейните функции, е необходима допълнителна сграда.
В края на разговора отправяме покана към слушателите за утрешния поразник. В 10:45 ч. ще бъдат положени венци на паметника на Светите братя пред НБКМ, а в 11 ч. в Централното фоайе на библиотеката ще бъде открита изложбата "От киноцентъра до музейната витрина".
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие. Писателските умения на автора са задължителни, но без да си измисля и съчинява, а трябва да се придържа към фактите. Разбира се, границите не бива да се преминават, но всичко зависи от майсторското перо на..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно занаятчийско изкуство от България" представяща над сто произведения на 41 съвременни артизани, повечето от които са част от международната мрежа "Хомо Фабер" , която стои зад едноименното..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
