Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или два.
Това много силно пролича и в текстовете, които получихме в юбилейния конкурс на предаването "За думите" с отговор на два въпроса: "Коя е любимата ви дума" и "Как ще продължите изречението "Българският език е…". Тези писма ни докоснаха с искреното чувство и осъзнатата връзка с езика като част от самата ни същност като хора. Затова посвещаваме поредното издание на предаването тъкмо на тях и техния поглед към българската реч.
Ирина Василева живее в Париж от 28 години, университетска преподавателка е, авторка на няколко книги, написани на френски език. Отскоро започва да пише и превежда свои текстове на родния български, предстои те да бъдат издадени у нас. Предава любовта си към българския език на сина си Дамян, който е роден и израсъл в Париж. "Във френската среда българският за нас беше таен език, секретен код, неразгадаем за останалите, но толкова интимен за самите нас…", пише в есето си тя.
Елица Джатова живее от 15 години в Германия, работи като психиатър. Сравнява родния език с море, единствено в което човек може да плува свободно до хоризонта. "В България българският език се приема за даденост, то е както да имаш вода, както да имаш хляб. Когато нямаш вода и хляб, тогава разбираш колко ценни са тези неща.", казва тя.
Марина Николова е българка от Мелитопол, Украйна. Намира спасение от войната в България, старата родина на своите прадеди. В момента следва магистърска програма по история в Софийския университет и преподава дистанционно на ученици в Украйна. "За мен българският език е една от страниците на живота ми, това е езикът, с помощта на който научавам историята и културата на моите предци. Това е езикът, който започнах да уча, за да съхраня спомена за моето семейство и да науча дъщеря ми на този уникален и красив език.", пише Марина в есето си.
В разговора се включва преподавателката по български език, литература и култура в лектората към Центъра по българистика в Мелитополския университет в Украйна доц. Красимира Колева. От няколко години по нейна инициатива предаването "За думите" е част от програмата на курсистите ѝ. Деветите Международни българистични четения за студенти, докторанти и постдокторанти в областта на хуманитарните и социалните науки "Младите в науката без граници" на Центъра по българистика, които се проведоха в края на ноември, бяха посветени на 30-годишнината на предаването.
В предаването гостува и инж. Георги Вълков, наш слушател, отличен в конкурса за своя силно критичен, но солидно аргументиран текст, посветен на някои "залитания" по подражание и криво разбрана мода сред нас, днешните говорещи български граждани на страната.
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg