Трапеза без виц не бива

Очаквано разговорите и дейностите ни в навечерието на новогодишната нощ, ако не предимно, то поне за малко се завъртат около трапезата. В предаването "За думите" даваме своя принос към темата, обаче с нещо специфично.

Представяте ли си хубава задушевна празнична вечер с близки и приятели, която да мине без разказване на вицове. Изключено! Вицовете са неотменна част от спонтанния сценарий на всяко празнично събиране със или без похапване. Има ли сценарий самото разказване на вицове, защо не всеки умее да разказва, какво отключва смеха, има ли вечни теми и на какво най-често се смеем ние българите – разговаряме с доц. Станой Станоев от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН.

"Вицът е … интелектуална игра. Там се сблъскват две коренно различни противоположности и по принцип тяхното свързване е абсурдно и на слушателя му трябва малко време първо, за да схване какво се свързва и второ, да разбере колко е абсурдно това свързване и оттам тръгва смехът… Във всяко време се смеем на различни неща. Има големи теми във вица без съмнение, но по принцип вицът обича да обикаля света, в който живеем, и да набелязва проблеми в този свят, да поглежда към ценностите, които изповядваме, и да ги коментира, разбира се, да ги коментира със смях.", казва Станоев.

Има сюжети, които се "обновяват", сменяйки главните герои – това прави впечатление при политическите вицове. Някои актуални теми като ковид например възраждат сюжети от предишни пандемии. Сравнително новата и много продуктивна серия за блондинки има своето обяснение в променените социални роли на мъжа и жената, смята изследователят. Семейството и взаимоотношенията между членовете му е може би най-благодатното поле за създаване на вицове. Защо обаче, за разлика от традиционното народно творчество, където свекървата е централният негативен образ, в съвременните вицове тъщата носи факлата на първенството, чуйте в записа.