Толкова сме свикнали с тях, че рядко ни правят впечатление, освен когато успеят да привлекат вниманието ни с нещо оригинално, понякога глупаво, дори скандално. Става дума за онези надписи, които ни посрещат още на вратата на кварталния магазин, сергията на пазара, пощата, селската кръчма.
Какво вижда в тях специалистът филолог – доц. Даниела Константинова, преподавателка по словашки език във Великотърновския университет. Тя събира надписи от малки търговски обекти в три български града – София, Велико Търново и Враца. Уточнението е важно, защото, за разлика от големите търговски вериги, които имат стратегия на общуването с клиенти, тук се проявява личното „творчество“ на собственика или служителя. Доц. Константинова сравнява речевия етикет и спазването му у нас и в Словакия.
Както можем да предположим, родната картина е доста по-пъстра и често излиза извън нормите на общуване в публичното пространство. Освен опитите за оригиналност прави впечатление и откровената грубост, заповедност, изобилието от възклицателни, подчертавания, оцветяване и други начини за привличане на вниманието (правописът и пунктуацията в случая не се коментират).
Естествено и при надписите се забелязва влиянието на английския език. Особено в столицата много често се поставят готови стикери на английски, някои от посланията пък са буквален превод от световно доминиращия език.
Изследователката напомня, че усещането на собствениците и служителите в малки търговски обекти, че са в правото си да напишат и поставят всичко, което им хрумне, не създава добро впечатление и нерядко може да се причисли към проявите на вербална агресия.
Чуйте подробности в звуковия файл
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното си разнообразие и възможности, както и със своята толерантност. Мароко е територия на която през вековете различни националности са живели съвместно заедно. Мароко е кралство, което не престава да..
"Светът на Мария" е фондация, учредена в обществена полза през февруари 2012 г. в София от семейството на Мария – млада жена с интелектуално затруднение...
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
