Лекари и пациенти поискаха да се регламентира заплащането на биомаркерите, които са важна част от съвременното персонализирано онколечение с най-модерни терапии. Парадоксално тези терапии се поемат от НЗОК. Липсата на подходящ регламент за изследване на биомаркерите обаче води до неефективно лечение и повишаване на смъртността от ракови заболявания у нас.
Това обяснява в интервю за Lege Artis Боряна Ботева, председател на УС на Сдружение за развитие на българското здравеопазване.
Проблемът е заявен още миналата година, но НЗОК още не е разгледала оптравените предложения, подчертава Ботева. Това е причината да бъде свикана пресконференцията на тема "Болните от рак нямат време за чакане. Реимбурсирането на биомаркерите е въпрос на живот и достойнство".
По думите на госта не може да има лечение, ако не се изследват въпросните биомаркери – процедура, която често е финансово непосилна за пациентите и в най-добрите случаи се покрива от дарителски кампании на фармацевтични компании. Биомаркерите изследват конкретната генетична мутация на даден тумор. Различните медикаменти работят при различен тип тумори, в зависимост от мутацията.
Според пациентките организации е необходимо въвеждането на амбулаторна процедура.
5 млн. лв. са предвидени в прогнозния Бюджет 2025 за биомаркерна диагностика. Проблемът е в начина, по който това е заложено да се случи – идеята да бъдат заплащани като медицински изделия, обяснява Ботева.
Биомаркерните изследвания трябва да бъдат причислени към медико-диагностичните дейности и да се извършват като амбулаторна процедура, настояват организациите.
"Ще разчитаме на депутатите и на новия здравен министър да вникнат в детайлите. Искаме да има амбулаторна процедура и бюджетът да предвиди заплащането като немедицинско изделие", обобщава Ботева.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл:
Да се завърнеш в България – изборът, причините, философията на такова решение дискутираме в "Какво се случва" с Екатерина Шикерова, психолог, завършила в Страсбург, живяла и работила във Франция, която 2015 година се връща в България и практикува тук и архитект Веселин Алексиев, живял в САЩ до пълнолетието си, днес преподавател и активист. "Има..
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването, Българска асоциация "Единно здраве" и Българска агенция по безопасност на храните. "Форумът има за цел да представи интердисциплинарен и холистичен подход по отношение на антибиотичната..
През октомври предстои седемдневен форум, посветен на тревожно-депресивните състояния. Паралелно с това Американската агенция по храните и лекарствата ще разгледа ролята на изкуствения интелект в психичното здраве. По темата в ефира на предаването Lege Artis г овори д-р Фани Цуракова , психиатър в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ". Тревожните..
Ваксината срещу варицела става задължителна от 2026 г.: експертите я определят като ключова стъпка От 2026 г. ваксината срещу варицела ще бъде включена като задължителна в имунизационния календар на България. Това обяви министърът на здравеопазването д-р Силви Кирилов в ефира на една от националните телевизии. По думите му първата доза ще се поставя..
Д-р Константин Сотиров , председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари – Пловдив, обяснява в Lege Artis как работи Националната здравна информационна система, която улеснява достъпа на образователните институции до данните за здравословното състояние на децата. Здравна профилактична карта вече няма – нито в хартиен вид, нито в..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
