Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом. Авторът пази ревностно чувство дълги години, че истината за най-близките и скъпи нему хора трябва да бъде казана цялата и докрай. Юджийн О'Нийл напълно осъзнава цената на разкритата изгаряща истина, но изживяното страдание му е необходимо като дълбоко опрощаване и към четиримата белязани близки от неговото семейство. Авторът променя фамилното име на своя род от О'Нийл на Тайроун, запазва собствените имена на баща си и брат си - Джеймз и Джейми, своето променя на Едмънд - това е името на братчето му, умряло в ранно детство, а майка му става Мери, истинското ѝ име е Ела Мери.
Мястото на действието в пиесата е Ню Лъндън, на атлантическото крайбрежие в щата Конектитът, където семейството на драматурга често е прекарвало лятото. Баща му, Джеймз О'Нийл, е един от най-популярните актьори в Америка от края на XIX век. Романтичната роля, за която говори в пиесата, донесла му огромно финансово състояние, но в същото време унищожила блестящия му актьорски талант, е тази на Граф Монте Кристо. Джеймз О'Нийл е играл Граф Монте Кристо из цяла Америка в продължение на дълги години. Той дори нарича лятната си къща в Ню Лъндън "Вила Монте Кристо", къща която жена му Мери и двамата й сина така силно мразят. О'Нийл се връща към годините на своята младост в "Дългият път на деня към нощта" късно в творческата си биография. Когато завършва пиесата през 1940 година, той е на петдесет и две години. Зад гърба си има реализирани много експерименти, много тежки несполуки, но и шеметни успехи. Едно става ясно на всички – той е патриархът на американската драматургия.
Зрителите се срещат с "Дългият път" за пръв път през 1956 г., 3 години след смъртта на О’нийл (негово изрично изискване е пиесата да не се поставя докато е жив). Това става на сцената на Кралски драматичен театър Стокхолм. Режисьор е Бенгт Екерот (изиграл иконичната роля на Смъртта в "Седмия печат" от Ингмар Бергман).
Работата по адаптацията за радио на "Дългият път на деня към нощта" мина под знака на внимателната неинвазивна интервенция с текста. Без своеволни съкращения, без излишни експерименти, "Дългият път" в ефира на програма "Христо Ботев" цели в максимална степен да запази Юджийн О'Нийл с неговите собствени думи, с нюансираните многопластови конфликти, с преживяната травма непокътнат в превода от текст към аудио. Ключова роля за тази мисия на достоверност изиграха ремарките на О'Нийл, с които обикновено зрителят/слушателят няма досег, те са там за постановъчния екип. В радиодрамата "Дългият път на деня към нощта" ремарките са явни, чуваеми, извадени пред скоба – те са разказвачът, който насочва вниманието ни към невидимото. В този смисъл можем да говорим за един най-пълен прочит на текста.
Специално внимание следва да се обърне на чудесния, професионален, звезден актьорски състав. В "Дългият път на деня към нощта" в Радиотеатъра ще чуете гласовете на Пламена Гетова, Веселин Ранков, Даниел Цочев, Дарин Ангелов. С особено майсторство те успяват да вплътят трудните, полярни състояния на едни живи хора-герои със сложни микро и макро конфликти, с обич, с болка, с надежда, с безсилие, и всички останали междинни състояния в отношенията на едно опустошено семейство.
За реализацията в студио работиха звукоинженерът Михаил Михайлов и звукорежисьорът Гергана Драмалиева. Музикално оформление – Гергана Драмалиева. Режисьор на постановката е Петър Бакалов.
Слушайте четирите части на "Дългият път на деня към нощта" премиерно в ефира на програма "Христо Ботев" на 2, 9, 16 и 23 февруари.
Снимки - Теодор Иванов
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
В петъчната вечер на 14 ноември радиофестивалът "Аларма Пънк Джаз" ви кани за последен път тази година на нещо специално, преди да излезе в..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
