Лоран Пейи със стилна версия на "Перикола" от Офенбах на сцената в Лиеж

По традиция в периода преди Нова година Кралската опера на Валония в Лиеж предлага на публиката заглавия от по-лекия, комичен жанр. През 2024 г. това бе оперетата "Перикола" на Жак Офенбах, реализирана от Лоран Пейи. Френският режисьор е най-изявеният сценичен интерпретатор на творбите на Офенбах днес, достоен наследник на именития от близкото минало аржентински режисьор Жером Савари. Паметни са постановките на Лоран Пейи на "Хубавата Елена" и "Великата херцогиня Геролщайн" в Париж, "Кралят морков" и "Парижки живот" в Лион и много други. Характерни черти в работата на Пейи са стилното използване на съвременни изразни средства, много движение, елегантни костюми и респект към музикалния текст на творбите. "Перикола" е последният голям триумф на Жак Офенбах в жанра на оперетата.

Сред колоритния декор на Лима – столицата на Перу, в края на XVIII век, творбата описва любовта на двама бедни улични артисти – Перикола и Пикило. Вицекралят на Перу – Дон Андрес, прочут ценител на женската красота, се влюбва в хубавата Перикола и иска да я направи своя придворна дама и любовница. Но според закона, девойката първо трябва да се омъжи. След редица усложнения и недоразумения, в крайна сметка истинската любов тържествува.

В много отношения "Перикола" е предшественичка на знаменитата "Кармен". За литературен първоизточник служи друга творба на Проспер Мериме. Либретото написват познатите ни Анри Мейяк и Луи Халеви. "Перикола" вижда бял свят през 1868-та – седем години преди паметния провал на първото изпълнение на "Кармен". Действието също протича в испаноговоряща държава, а Перикола би могла да бъде сестра на Кармен, тя също е от ниските социални кръгове и е решителна, свободолюбива, темпераментна.

Лоран Пейи актуализира творбата като пренася интригата от Перу през XVIII век в края на миналия XX век в неопределена държава от Латинска Америка. Стори ми се, че режисьорският език на Пейи в "Перикола" е малко по-сериозен в сравнение с други негови постановки на Офенбах. Самият режисьор споделя: "В творбата намирам елементи, които са актуални. Наред с бликащия хумор, пародията, помитащите финали на всяко действие, в "Перикола" откривам и меланхолия, има тъмна страна на историята. Все пак става дума за двама музиканти, които поради липса на пари не могат дори да сключат брак. Перикола е принудена да проституира с вицекраля. Благодарение на своята интелигентност, хитрост и арогантност, тя успява да измъкне себе си и любимия си от немотията".

Продукцията бе играна вече в Théâtre des Champs-Élysées преди две години. Сцената на уличния площад с бара на трите братовчедки е пълна с цветове, движение, веселие и безгрижност.Елегантният салон на вицекраля е интересна смесица от големи огледала, дивани и светлини. Естествените движения на тълпата от първо действие са заменени от скованите, помпозни жестове на придворните. Гротескният балет на дамите подчертава социалната критика. Сценичната картина в трето действие, в затвора за недисциплинирани съпрузи, е доминирана от голяма килия с железни решетки. И хуморът, и сатирата, и сериозната страна в творбата са много точно балансирани в продукцията на Пейи. За отбелязване е, че за разлика от други свои постановки, в "Перикола" Лоран Пейи не използва допълнителни статисти и танцьори. Изненадващо, оркестровите интерлюдии между картините не бяха режисирани, а просто изсвирени при спусната завеса. Изпълнителският екип в представлението на 28 декември бе много хомогенен. Освен с вокалните си постижения, певците впечатлиха и с чудесна френска дикция и сценичен талант.

В Лиеж Перикола бе интерпретирана от родената в Страсбург Антоанет Денефелд. В нейното изграждане на образа субретният елемент остана на по-заден план, като доминираха хладнокръвната, пресметлива хитрост на героинята, решена на всяка цена да се измъкне от мизерията. Френската певица притежава интересен, тъмно оцветен мецосопран. Завладяваща бе песента на пийналата Перикола от първо действие. Този номер е използван често от прочути певици за бис в рециталите им. Пикило, създаден от тенора Пиер Дерхе, бе симпатичен, естествен, открит и най-вече лудо влюбен в Перикола. Талантливият белгиец демонстрира голям вокален устрем.

Друг бележит белгийски певец - баритонът Лионел Лот, изгради релефно ролята на самозабравилия се владетел Дон Андрес - отявлен женкар, странстващ инкогнито по улиците на Лима в търсене на нова любовна авантюра. В края на творбата монархът все пак признава, че с материалното си богатство той не може да постигне лично щастие. Безгрижни, весели и гласовити бяха трите братовчедки Жули Мосе (Гуадалена), Мари Калинин (Бергинела) и Алиенор Фейкс (Мастрийа). В оркестровата партитура на "Перикола" осезателно се чувства испанският колорит с включването на ритми като болеро, сегидиля, фанданго.

Младата, талантлива Клелия Кафиеро дирижира оркестъра в Лиеж с точни, стегнати темпа, с хубаво чувство към динамичните контрасти. Оркестърът звуча свежо, леко. Италианката не позволи нито за момент баланса с хора и солистите да бъде нарушен. През 2023 г. Кафиеро ръководи с успех "Кармен" на Бизе на красивата открита сцена в Оранж.