Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща" не трябва да говорим обаче? И не са ли тези "отминали неща" дълбоко вкоренени в живота ни? Наистина ли ДС и неговите октоподни пипала са отрязани днес, 35 години по-късно, та да спрем да говорим? Какво трябва да се случи с Комисията по досиета и как трябва тя да се надгради, за да се превърне в Институт за националната памет. Но какво значи "национална памет" и в чии ръце би била тя поставена? Разговаряме с Емилия Милчева, която публикува в DW текста си: "Каква ли щеше да е България, ако бяхме узнали истината за ДС?"
Съдбата на прехода
"Аз мисля, че цялата съдба и история на прехода щяха да бъдат много по-различни, макар че тогава това, което се случи... всъщност тогавашният министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев беше обезопасил и прочистил голяма част от досиетата, така че нямаше как да се разбере пълната истина, която и до момента ние не я знаем. Искам да припомня усилията на хора, които така и не се увенчаха с успех. Странната смърт на г-н Илко Ешкенази, който беше започнал да проучва какво е станало с парите на задграничните дружества, които всъщност са пари на всички нас.
След това имаше едни много странни изгаряния на архиви и складове, в които имаше документи от бившата Булбанк, което ние отдавна сме забравили, че това беше първото име на Уникредит, преди да бъде приватизирана, която се занимаваше с всички външнотърговски операции по натрупването на външния дълг. /.../ И тук задължително мисля, че трябва да споменем с голяма благодарност името на колегата Христо Христов, благодарение на чиято изключително добросъвестна работа с архивите на бившата ДС и неговия сайт, който направи и в който има изключително много качени документи, та благодарение на неговата работа ние всъщност, а и на работата на Агенция "Архиви", разбира се, под ръководството на Михаил Груев и на още няколко души, ние можем да разчитаме, че все пак, макар и малко, някаква памет е съхранена, което е много важно."
Избирателната памет
"Много голяма част от паметта на хората да бъде именно такава, за това колко хубаво е било при социализма, защото сега, ако мен ме питате какво помня от тези години, аз например мога да се сетя много неща, част от които са свързани с насилствената смяна на имената, тъй като съм от Кърджали и това го помня много добре, но вероятно други хора ще си спомнят митингите пред Дома на културата в Кърджали, където много хора крещяха: "Вън турците от България". Със сигурност, съдейки по тази националпопулистка вълна, която се е надигнала, много хора ще си спомнят това и ще се гордеят.
Точно за паметта, защото в България този преход и всичко, което се случи и преди, така и не беше позволено да бъде осмислен, защото през цялото това време имаше изключителна съпротива от страна на много кръгове по темите, които са свързани с възстановяване и запазване на тази памет не само като емоционални спомени, това което и аз, и вие, и много други хора, наши приятели помнят емоционално. Но като памет на държавата, като памет на обществото... Което вече означава, че тук трябва да има учени, трябва да има историци, които да осмислят по определен начин и по определена методология всичките тези спомени и цялата тази конкретика и фактология. Ние нямаме още учебници за това. Аз имам внук и не зная по какви учебници той ще учи историята за този период."
Институтът за национална памет
"Тази задача трябва да бъде поставена от тези, които биха създали такъв институт, т.е. законодателите, ще рече че тази задача ще трябва а бъде поставена от политическите сили, които биха приели един такъв закон, който да награди, както и г-жа Екатерина Бончева каза, Комисията по досиетата, т.е. цялата тази документация, която е там и фактология да бъде отнесена там, така че тази задача трябва да дойде от политическите сили, които не просто да задължат МС или което и да е министерство да намери сграда, в която да има достатъчно място, да се модернизира и т.н., а това е една много по-широка и много по-всеобхватна задача. И аз мисля, че в този смисъл Полският институт на паметта може да бъде един чудесен пример.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Стопкадър TV1
Във "Времето на редактора" се срещаме с Росен Недков – главен готвач в курорта Златни пясъци. Разговаряме за професионализма и отношението към работата и хората. Недков е главен готвач вече четвърто лято и се гордее с екипа, с който рабоити. Пътят му тръгва от село край Нови пазар. Стратира кариерата си като помощник-готвач и постепенно се..
Работата на главния готвач изисква не само майсторство в приготвянето на храната, но и умението да се ръководи екип, да се координират процесите в кухнята и да се поддържа високо качество дори при значителен обем работа. В хотелската среда тези отговорности стават още по-големи – особено когато се обслужват стотици гости всеки ден. Росен..
Явор Иванов, докторант в Софийския университет и преподавател в Българското неделно училище "Райна Княгиня" в Дъблин, Ирландия, коментира в ефира на предаването "Нашият ден" темата за бездомничеството и неговите причини. По думите му делът на хората, които доброволно избират живот без дом, е изключително малък. Макар подобни случаи да се срещат..
На 12 август се отбелязва Международният ден на младежта, приет с резолюция на ООН от 1999 година. Датата е посветена на диалога между младежите от различни култури, както и на обмена на опит между поколенията. В това издание на "Нашият ден" говорим именно за такъв диалог – постигнат с образование в България. От 60-те години на ХХ век до..
На 12 август 2025 г. в Ловеч ще се проведе поредица от събития по повод Международния ден на младежта, посветени на активността, забавлението и изявата на младите хора. Празничната програма ще започне в 10:00 ч. на пл. "Екзарх Йосиф I" със състезание с велосипеди и тротинетки, като записването за участие ще започне в 09:30 ч. Участниците ще се..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg