Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до невъзможност снежинки.
Около "Гран Плас" се образовам за брюкселската дантела в многобройните "музеи-магазини". В Брюксел работилниците за плетивото в туристическия квартал кръжат около смешната фигурна са пишкащото момченце Пис. Оказва се, че не е случайно.
Преди векове хората не са имали нежни текстилни тъкани. Проблемът бил, че за да са фини нишките трябвало да са тънки, а когато са тънки, се късали. Прадедите на белгийците се чудели как да направят хем фина, хем здрава суровината за прословутата си дантела. И на помощ им дошла естествената химия. Открили хората, че урината заздравява конците. И понеже за добра обработка веществото трябва да е качествено раздавали безплатна бира с единственото условие да си дариш "отделеното" в името на текстилната индустрия. За най-ефирните тъкани подходящ бил детския "чиш" и затова са издигнали фигурката на малкото момченце.
Плетената със совалки дантела е особено модна в Европа през ХVІІ век, обаче тогава са използвали много по-груби нишки и са правели от нея връхни дрехи и завеси. Чак в началото на ХVІІІ век започнали да украсяват тоалетите. Версията за възникването на сложното и стилно плетиво е, че е внедрено от Азия. В Ориента името му е макук, което означава совалка и с нея са плели рибарски мрежи. Като висши майсторици в историята са останали мадам Аделаид, дъщеря на Луи ХV, графинята на Албермал, Ана и Шарлот оф Макленбург-Щрулиц. И ако на битпазара сред парцалите, изгребани от къщата на починала белгийска старица "копнете" произведение на някоя от прочутите майсторки, вече сте богати! Единственото условие е да го разпознаете. У нас пък калоферската дантела си е сестра-близначка на брюкселската.

Днес брюкселската дантела се плете както преди 2-3 века – цилиндър пълен със стърготини, върху него се слага твърд картон и моделът, по който се работи. Навремето совалките са се правели от слонова кост. В наши дни - от липово дърво, докато еколозите не са се сетили да протестират и срещу него. За да не се цапат конците от потта са приспособени специални капачета за пръсти. Нишката е намотана на совалки по двойки. Преплитането става с тях. Дантелата се закрепва с карфици към цилиндъра. Понякога един модел изисква премятането на 20 совалки едновременно и наблюдаването на веща в занаята си е като цирков номер. Водещо е търпението, защото красотата изплува бавно, възелче след възелче.
Ценителите твърдят, че брюкселската дантела се плете от нишки и въздух, заради лекотата и изяществото, благородната елегантност и царственото вълшебство. Тя никога не е била "народен занаят", винаги се е гордеела с аристократичната си принадлежност. Прабабите на днешните белгийци са плели покривки, колосвали шапки, опъвали чадъри, диплели сватбени воали.

Класическите местни кукли с порцеланови бузки също се кипрят в брюкселска дантела. И те са шедьоври с колекционерска стойност и едва ли хрумва някому, че могат да служат за игра. Куклите са като аристократични дами тръгнали на бал – дълги рокли, чантички, шапки, чадъри и рюшчета. От дантела, естествено. Така че колекционерите ровичкат на брокантите и за тях. Друга необичайна за България професия е "реставратор на кукли", която е доста доходоносна.
Но ако на битака видите опърпано ковьорче с надпис "Обичам Белгия, защото хората са приятни, времето е слънчево, жените са хубави, няма безработица, политиците са коректни и се печелят добри пари!", да знаете, че не правите удара на живота си. Колкото и да е мръсно, то е неугледна ширпотреба без никаква стойност.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
Тяло Ужасено от шрапнелни рани И разкъсани органи, Тялото гони смъртта Със заклинания. Ефимерна, плътта ни боли до безсмъртие. (Разумът..
Сопраното Светлана Иванова, музикантите Веселин Веселинов-Еко, Росен Захариев и Димитър Горчаков и писателят и журналист Георги Милков ще бъдат във фокуса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg