Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

адв. Мария Петрова

Естетична медицина – регулация, опасности, решения

Снимка: Рixabay

За естетичната медицина – регулацията, опасностите и решенията говорим в Lege Artis, след като министърът на здравеопазването Силви Кирилов разпореди преглед на нормативната уредба в сферата. Регионалните здравни инспекции, от своя страна, започнаха проверки за нерегламентирани дейности, свързани с естетичната медици. Вниманието на държавните институции бе привлечено от случаите на жени, приети в "Пирогов" с усложнения в следствие инжектиране на ботулинов токсин (ботокс).

Така нареченият "ботокс" е лекарствен продукт, който трябва да бъде прилаган само по лекарско предписание в препоръчаните медицински дозировки. Шест са достъпните на българския фармацевтичен пазар лекарствени продукти с ботокс, като пет от тях са за временно подобряване на външния вид, а едно е за симптоматично лечение и се реимбурсира с публични средства.

Ето как адвокатката по медицинско право Мария Петрова коментира темата в  Lege Artis: "Крайно време е всичко това, което се развива под общия знаменател "естетична медицина", да намери своята адекватна регуалция. Специланост като "Естетична дерматология" не съществува – това е специалността "Кожни и венерически заболявания". Приравняването на един такъв широк и рисков дял от медицината като нещо естествено, козметично, което е възможно да бъде направено във фризьорски или козметичен салон,  създава всички тези опасности и рискове, които набюдаваме. По отношение на нормативната уредба – ботулинов токсин могат да поставят само лекари, включително дентални лекари. Нямат право да го правят медицински козметици, фризьори, инжектори, козметолози или още наименования от социалните мрежи. Освен от лекар с регистрация поставянето на ботулинов токсин трябва да се направи и в регистрирано лечебно заведение, защото по този начин се гарантира безопасността на пациента. Всичко друго са спекулации. Наредба за естетична медицина няма, никога не е имало, не вярвам да може и да има."

По думите на Петрова този тип дейности са нормативно свързани със Закона за лечебните заведения, със стандартите по отделните медицински специалности, със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Понятието "естетична медицина" обхваща различни направления, подчертава Петрова. Може да се отнася до възстановителна хирургия, но и до манипулации за подобряване на кожата или на устните. Естетиката обхваща много зони, свързани с различни медицински специалности.

Адвокатът изтъква, че липсата на държавна регулация, контрол и добри условия е резултат от нашата лична отговорност и изборите, които правим като граждани.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20