Идва ли краят на изкопаемите горива?

Слънчевата енергия изпревари въглищата в електроенергийния микс на ЕС през миналата година. В страните от ЕС Слънчевата енергия е генерирала 11% от електроенергията като е изпреварила въглищната енергетика, чието производство вече е под 10% .

През 2024 г. преходът към електроенергия в ЕС продължи с бързи темпове, като слънчевата енергия изпревари въглищата за първи път, а газът намаля за пета поредна година.

Данните са от доклада European Electricity Review, публикуван от мозъчният ръст Ember.

Енергията от изкопаеми горива падна до исторически минимум в целия ЕС. През 2024 г. производството на електроенергия от изкопаеми горива в ЕС намалява със 75 TWh (-9%) в сравнение с 2023 г., достигайки най-ниското си ниво за повече от четиридесет години (793 TWh).

Макар и не толкова голям, колкото рекордния срив на изкопаемите горива между 2022 г. и 2023 г., спадът се случва въпреки малкото увеличение на търсенето на електроенергия от 31 TWh (+1%) и увеличението на нетния износ за държави извън ЕС.

Енергията от въглища и газ е намаляла съответно с 16 % и 6 % в сравнение с 2023 г. Това доведе до спад на емисиите в енергийния сектор на ЕС с 9 % до приблизително 585 млн. тона CO2, което е по-малко от половината от пика им през 2007 г.

За това как изкопаемите горива губят властта си върху енергетиката на ЕС, говорим с Балин Балинов – координатор на кампания "Енергийни решения" в Greenpeace България.

Балин Балинов: За съжаление изкопаемите горива още не са изгубили битката в енергийната система. Все още Европа и всички други континенти разчитат много на изкопаеми горива, но това е добра новина, защото енергийният преход не случайно се нарича преход, защото той е процес, не е нещо, което да си го пожелаем днес, да го помечтаем и утре да стане реалност.

Преходът отнема време, а в най-добрия случай това време ще се използва, за да се осмисли, за да не пострада никой от енергийния преход. Нито хората, които са заети във въглищната индустрия, нито всички останали, ние – които разчитаме на енергията. За всеки един човек трябва да има гаранции, че ще получава достатъчно енергия и в най-скоро време, тя ще е от все по-чисти източници на енергия.

Процентното съотношение на енергията, произведена от слънце, вече е над процента, който се произвежда общо в Европейския съюз от въглища.

На фона на тази добра новина, обаче България все още настоява за 2038 г. да се откаже от въглищата си.

- Нереалистично далечна, невероятно далечна година. Погледнато от ден днешен, това е след 14 години, ние виждаме как всяка година се правят все по-сериозни инвестиции, както частни, така и от държавите във възобновяване на енергия, защото тя гарантира източник на енергия, който е местен, защото и слънцето грее на съответната територия, вятърът си е местен, водно-електрическите централи пък работят отдавна, така че това не е нова технология. Инвестира се и в други най-различни, с доста по-малък мащаб, енергийни решения, но със сигурност това е пътят, който много държави са възприели съвсем съзнателно.

В България, за съжаление, няма политици с ясно изразен екологичен профил и загриженост към околната среда, към здравето на хората, защото нещата са свързани, няма политици, които да осъзнават ролята, смисъла, значението, и всички предимства на възобновяемите източници. В тази поредица от избори, която имахме, предшествани от предизборни кампании, всички политици говориха за това, как трябва да се запазят въглищата, как не можем без тях, докато през това време инвестиции във възобновяема енергия се правеха и в България.

От началото на февруари имаме достатъчно слънчеви дни, в които фотоволтаиците в България произвеждат повече енергия от всичките ни въглищни централи, както и от АЕЦ Козлодуй.

И това е средата на зимата, което не е изненадващо, просто защото денят расте и слънцето е напълно достатъчно, когато има достатъчно инсталирани мощности, за да се произвежда много сериозно количество енергия, което да ползваме и за собствени нужди тук в България, но част от него се изнася и на европейския пазар.

Ние имаме свързаност със съседните държави тук на Балканите, за по-далечна свързаност са необходими още инвестиции, но това е също нещо, в което ЕС ще инвестира в бъдеще, точно защото ще имаме различни метрологични условия на различни места на континента, и ако в един момент има силни пориви на вятъра на няколко хиляди километра от тук, и има и свръх-производство на енергия, да можем да не я губим, а да може да я ползваме тук, защото тя е евтина и е чиста. Това ще стане, но след време.

Във връзка с свързаността, преди дни председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лаейн заяви, че модернизирана супер мрежа за електроснабдяване на Европейския съюз ще бъде в основата на предстоящия план за намаляване на цените на електроенергия – план на ЕК за достъпна енергия, който е насрочен да бъде представен на 26 февруари. Комисарят по енергетиката Дан Йоргенсен трябва да актуализира правилата за управление, които определят как страните от Европейския съюз колективно управляват електрическата мрежа на блока.

Как участва България в общата европейска електрическа мрежа?

- Тя участва тогава, когато може да произведе електроенергия. Това е доста конкурентен пазар. Както всеки друг пазар на стоки, независимо какви са те, така и електроенергията се търгува.

И съответно, който предложи по-добра цена и може да произведе достатъчно местна електроенергия, за да захрани собствените си нужди - на всички жители, бизнеси и домакинства и има достатъчно излишък, - да, тогава може да се изнесе такава енергия в чужбина.

И това е непрекъсната свързаност. Тоест да, ние днес може да сме произвели повече енергия и да сме продали на Сърбия, на Румъния, на Гърция, дори на Турция. Но утре, условията за производство на енергия при тях може да са по-добри и енергията да е на много по-добра цена.И тогава се превръщаме във вносител. И в нито едно от двете няма нищо срамно, нищо проблемно и нищо неестествено. Това е много, много динамичен пазар, просто защото имаме нужда от енергия непрекъснато.

И съответно, когато се правят инвестиции в свързаност, може да стане точно това - от много по-далечни места можем да получаваме чиста енергия, което не е възможно най-добрият вариант, защото при пренос на (независимо какъв е източникът на производство) енергия, има загуби по мрежата. И, съответно, колкото по-отдалече идва енергията, толкова по-сериозни са загубите. Така че, по-добре е да произвеждаме чиста енергия тук, да си е домашна, а като казвам домашна, в най-добрия случай да ни е на собствения покрив или на терасата дори.

След като все пак пазарът диктува условията и цените, как един план, пак било той и на Европейската комисия, може да намали цените на енергията?

- Със сигурност, цената на електроенергията и на топлоенергията, от които имаме нужда ежедневно, е много, много чувствителна тема във всяка една от държавите, защото тя влияе и на цената на всички стоки, които купуваме и разбира се, директно на бюджета на хората. И ако има достатъчно индикации от други държави, че са постигнати пределни норми или пак че има много сериозни пикове и спадове, защото в някои периоди говорим и за нулева цена на електричеството, което също е проблематично на някои места, как да може да се спази такъв баланс, че да няма много сериозни пикове, които удрят по джоба на всички и да има едни доста по-умерени граници, в които средната цена да се движи.

Но това не може да бъде гарантирано във всяка една държава, защото в разходите за електроенергия там се включва и цената на труда, която в различните държави е различна. Едно е да говорим за производство на енергия в Дания, в Германия, където и стандартът на живот е съвсем различен, съответно и цената на продуктите, разбира се, и на електроенергията е по-висока.

При нас цената на енергията е много чувствителна тема, защото в България по неофициална статистика – но всъщност това може да се види и по броя подадени и уважени молби за енергийни помощи всяка година - има най-голям процент енергийно бедни граждани, т.е. хора, които харчат твърде много пари за енергия месечно.

Тук в нашата зона и конкретно в България въпросът с цената на електроенергията е доста сериозен и дори не е необходимо Европейският съюз да ни дава съвети. Тук на местно ниво и на фона на предстоящата либерализация, т.е. на отварянето на пазара и за домакинствата, се очаква, ако не е регулиран пазарът, то държавата да наложи таван на цената на електроенергията, както го направи с небитовите потребители – за тях има пределна цена, над която се плащат компенсации от държавата.

Какво следва от отлагането на либерализацията на пазара за битовите потребители?

- Идеята с отлагането не е да ощетява гражданите, всъщност политиците го направиха точно защото влизахме и излизахме в предизборни кампании, когато не е момент за резки промени или за сериозни политически решения, защото рискуваш да изгубиш много гласове, защото ще ядосаш много хора. Да, говори се много, че либерализацията на пазара за битовите потребители ще доведе до поскъпване на цената на тока, но няма индикации, че това ще е така.

Няма 100% сигурност, по-скоро това се говори основно, за да се насаждат страхове и за да се поддържа едно ниво на антиевропейска реторика, която непрекъснато жужи, някой нещо говори, това от Европейския съюз, не знам си какво.

А България е пълноправен член на Европейския съюз от повече от 15 години, и като член участва във всяко едно от решенията, взети в Европейския съюз - за всяка една директива, за всеки един регламент, за всичко, което се случва в рамките на съюза и се отнася за всяка една от държавите. Така и ние не просто получаваме заповеди отнякъде, ние не сме роби на Европейския съюз. Напротив, български представители участват с главите на раменете си във вземането на тези решения, но конкретно либерализацията на пазара ще ускори енергия преход.

С Балин Балинов продължаваме и следващата седмица разговора за предизвикателствата пред енергийния преход у нас и в Европейския съюз. Следете "Зелени минути" в "Аларма" всяка сряда от 21.30 до 23.00 ч.