Тя е единствената жена опълченец, поне според историческите сведения, участвала като доброволка във всички войни за национално обединение след Освобождението, отличена с ордени за проявената храброст в боевете, носи мъжки дрехи, а духът и е непримирим. Тя е Йонка Маркова от с. Бойница, Видинско.
Няма документално установена година на нейното раждане, но най-приемливата е 1857 година. На 5-годишна възраст остава кръгло сираче и е дадена като хранениче в град Кула, но явно там нейната съдба не е била лека и на 6 годинки се връща отново в Бойница. След това пък роднините ѝ я изпращат като слугинче в известен богаташки видински род. На 11-годишна възраст отново се връща в селото, където обаче е омъжена за 25-годишен ратай. Но явно условията при него били доста тежки и тя го напуска, което за времето си е било нещо нечувано.
Йонка се връща в родното си село и заедно със своите братовчеди пасе добитъка. Тогава се научава да свири на кавал и ходи по сватби да весели хората.
Няма данни как се е добрала до Кишинев, където през 1877 година е сформирано българското опълчение. Явява се в Кишинев, облечена в мъжки дрехи и се представя за мъж – Иван Марков.
За проявена храброст в боевете на Шипка Иван Марков или Йонка Маркова е награден или наградена със значка за отличие на военния орден "Свети Георги" четвърта степен.
Става ясно че е жена вече по време на Сръбско-българската война на една медицинска комисия, но по категоричното ѝ настояване е записана отново с мъжкото име Йован.
Участва във всички сражения на Сливница, достига до Пирот, а капитан Стефан Тошев в своята книга "Писма от войната" споменава за една селянка – мома, мъжкарана, нарича я също амазонка.
Йонка Маркова се мести в София през 1903 година и след това се включва като доброволка в балканските войни 1912-1913 година. Наградена е за изпълнение на специални задачи с Орден за храброст.
След това участва и в Първата световна война отново като доброволка, но преди това претърпява битова злополука и започва да ходи с бастун. Трудно е ѝ придвижването и затова няма как да участва в боевете. Тя води нещо като беседи сред войниците със своите разкази за Сръбско-българската война и се опитва да им вдъхне кураж, смелост, увереност.
Има доста противоречия за нейния личен живот, доста малко документи са се съхранили във времето. Но като цяло нейната съдба е доста необикновена, тя е един нравствен пример, който не увяхва, а името на тази неповторима българска героиня не трябва да потъне в забрава.
За живота на Йонка Маркова разказва Полина Петрова, уредник в отдел "Нова история" на Регионалния исторически музей - Видин.
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg