Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека.
Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището под нея и пътя идващ от Паталеница, и продължаващ към Батак. Според историка от началото на ХХ век Васил Миков, произходът на името на селото е от средновековното црънец (калугер).
В книгата си "Црънча – Пазарджишко. Минало и настояще", краеведа Иван Гатев пише: "Село Црънча и околностите и землището му са изключително богати на старини – останки от черкви, селища и крепости, от стари монети, могили и т.н. До селото и околностите му са регистрирани над 20 тракийски могили. Селската и Турската могила се намират в северозападния край на селото и са разкопавани от иманяри. Митовата, Чорбова и Курекова могила се намират югоизточно близо до селото. Високата могила е в местността Събов върбел, разкопавана от иманяри.
Известни са още следните могили – Червената могила над местността Войнишките ливади, Рукова могила между Гарванското и Джендемското дере. Могили има още между местностите Кулата и Араба конак над местността Правеца. В местността Полянките имаше две могили, които вече не съществуват. Пръстта им беше изработена на тухли".
Още за миналото, настоящето и жителите на селото разказват кмета Кирил Андреев, Стоян Кузманов – председател на читалището, Ирина Янкулова – библиотекар, членовете на мъжката фолклорна група, ръководителя на женската фолклорна група Лиляна Атанасова и самодейките.
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на великите ни предци, които са се борили за свободата на родината. 3 март в Калофер – традиция, история и бъдеще Нашето мобилно студио посети Националния музей "Христо Ботев" в Калофер,..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg